Ботевци в Полша по училищен проект

 Тази информация би могла да бъде от пет реда, с кратък списък на събитията, случили се с българската делегация на СУ „Христо Ботев” в Полша по проект „Реди, стеди, старт – по-добър живот чрез старите игри”, но мисля си, че не просто в информацията е смисълът, а в преживяното, в усетеното, в това, което ще остави следа и ще разкаже на съгражданите повече от хронология на събития. Все пак, докато е жив, човек е нещо повече от дати и факти.

            За нас, българите, Полша сякаш не е от най-познатите държави. Но ние, четиримата представители на училището, сме решени да скъсим дистанцията и да разберем повече за хората, живота, културата, образованието. Пътуваме Минка Минчева (координатор на проекта), Татяна Йотова (участник), Татяна Кънева и Ивона Димова, активни в дейностите по проекта ученици от 9 клас. Това е третата мобилност по проекта след Румъния и България.

            Ден на пристигането („нулев” ден) В Полша къщите са ниски, неописуемо кокетни и с огромни дворове – цели полета с различни насаждения. Нашите са малини и зеле. Това разбираме, след като, посрещнати на аерогарата с микробус заедно с турската група, ни прегръщат стопаните на къщите, в които ще пренощуваме. Вълнуващо е, защото в здрача пред всеки дом, където ще нощуваме, светлините на фенерчетата са знак, че някой ни чака и ни мисли. Стопаните ни – Мирка и Тадеуш – раздават сърдечност и домашно гостоприемство. Разбираме, колко неща ни свързват. Тримата им синове живеят в Германия, а те, родителите – сами с кучето.

            Домакините-учители ни преместват в хотел „Зельони дворек”. Без миг за дъх, Мартин (учител по история) и Йоланта (директор на училището), чиито гости сме, ни посвещават следобедновечерна разходка. Потъваме в  далечното артселище, свързано със славната полска история и с подвизите на княз Казимир, чиято крепост ни запленява със стъпалата и с гледката от „Трите кръста”, а вкусът на бялата риба в китното ресторантче със зелени арки не си отива. След слизането от крепостната стена се чувстваме като след покоряване на връх Шипка. След прегръдката на топлия душ и на прекрасната среща с латвийци, литовци, румънци, късно вечерта, уталагаме впечатленията и мускулните трески в сънените легла.

            Ден Първи (понеделник) Посвещаваме се изцяло на училището в Сладкоув Тшечи. То е основно и носи името на поетесата Мария Конопницкая. Сещам се, че съм учила по Славянски литератури в Софийския университет нейните нежни стихове и книги за деца. Не само името, но и самото училище е поезия. Все едно съм пред приказката за Хензел и Гретел и виждам на хълма сред гората една къща с градини и мнооого атрактивни люлки и места за забавления. Само дето не са от захар и шоколад. Разглеждаме. Модернизирани учебни стаи, всички с интерактивни дъски и проектори, украси от всякакъв характер, игрища, чистота, специален културен клуб със сцена и простор. Наоколо щъкат любопитни светлички деца.

            Не е лесно да си участник в проект. Не само ти трябва добра подготовка, познания, креативност, но и трябва да си с чувство за хумор и да умееш да се забавляваш. Всички тези качества нашият екип ги притежава в повече. След богата културно-музикална програма, след изпробване на уменията ни в полските танци, опитваме полски деликатеси, приготвени от учителите и  родителите на децата. Става ясно, че зелето е издигнато в култ и има значимостта на национален зеленчук, откриваме го дори в десертите, а малините, представете си лукс! – „на всяка манджа – мерудия”. Виното от нар е амброзия! Не само че играем стари игри, но и ставаме специалисти по правене на кисело зеле по полски, собственоръчно в столовата замесваме и варим пироги. Включваме се в Scavenger hunt – туристическо ориентиране със съпътстващи 10 откривателски задачи и с използване на Whatsapp и QR кодове. В очакване сме на следващите предизвикателства.

            Ден Втори (вторник). Посещения са предвидени в Кметствата на Крашник Община (със седем села) и в Дирекцията, свързана с образованието на региона. Строгите събития са предшествани от незабравима есенна разходка из парк, в който есента е повече от жива и красива, люлките са повече от нашата бройка, а настроението ни – повече от детско и игриво. В синхрон с темата на проекта. Слизаме и изкачваме поредната гигантска доза стъпала, за да се озовем сред усмихнати хора от администрациите. Навсякъде кметовете ни посрещат със своите екипи, с преводачи, разказват за достиженията на общината, за това, че в Крашник се правят части на автомобили и самолети на световни компании, разбираме, че тук са съсредоточени 2/3 от световното производство на малини.

            Краков – старата столица на Полша – се разгръща пред очите ни в целия си блясък в Ден Трети (сряда). Тръгването е в 4.30 сутринта, защото ни чака 4-5 часа път до там. Амбициозна програма, мисля, докрай изпълнена. Закуската е в сух вид с нас, пътуваме почти спейки, тъмно е, все пак. Ето ни пред вратите на мистичния град. Замъци, катедрали, старинност, дворци, камбана, която, ако пипнеш с дясната ръка, ще заченеш през същата година. Разказът на екскурзоводката ни съпътства чрез слушалките през цялото време. Все подтичваме, за да не изостанем от групата. Толкова динамика!

            Все сме виждали музеи, но всичко остава на заден план, колкото и внушително да е било, след като се „срещаме” с музея на солта във Виеличка. Трудно може човешкият ум да побере мисълта как е създадено това уникално съоръжение, този безаналогов музей. Вита дървена стълба на около сто метра надолу с по 7,8 стъпала на „етаж”, те отвежда полузамаян в „долната” земя. Но това не е краят, оттам започва пътешествието ни още по-надолу, все по-надолу – до над 900 метра под земята. Всичко е каменна сол. Лабиринти, фигури на хора, произвеждали и издигали до повърхността с причудливи техники солта, езера, деца, коне, сюжетно ситуирани сцени, вълшебни ефекти, причудливи образи… Изненадите не свършват, когато се оказваме над бална зала, зала за концерти, сватби с полилеи от тежки свещници. Светлина! Разхождаме се из нея като в кралство на чудесата, питаме се като ония щурци на Ницше, кой, как, защо, кога е построил това чудо и знаем, че няма нужда да се питаме, няма отговор на някои въпроси, но и знаем, че човешката сила и творческа мисъл са несвършващи… Обикаляме два часа, а сме видели само 2% от всичкото подземно солно богатство, заключава екскурзоводката.

            Четвъртият ни Ден (четвъртък) е посветен на радиото и телевизията в град Люблин. От сутринта сме на път, автобусът е неизменно наш превозвач. Стигаме до града, но преди да попаднем на нашите цели, правим разходка из чистия, красив Люблин. Университет, опера, музей, снимки на знакови места, каквото е уникално вертикално пространство, по което се качва трудно, а се слиза още по-трудно.

            В Радиото сме, Ева ни развежда от студио в студио, навсякъде ни посрещат сериозни млади хора, разказват за своята професия отговорно и с разбиране, пазим тишина, защото в момента текат предавания. На пулта се пробваме. Даже сме водещи на предаване. Звучи и акапелът на песента „Ключ”. Много ни впечатлява залата за концерти, на които се отива само ако си участник в предаване и си спечелил билет с отговори на въпроси, свързани с музиката. Забележително!

            Ето ни и в Люблинската телевизия. Тук се разделяме на две групи и всяка със своя гид обхожда местата на операторите, на режисьорите, на сценаристите, на водещите предавания. Катерим се по тесни железни стълби. Особено приятно е да се видим в кадрите на монитора като герои в люблинския екран, а нашата Татянка стартира с натискане на копчето едно от най-известните предавания. Снимките ни показват като водещи: на „Панорама”, на спортно предаване, на прогнозата за новините и още. Обхождаме и блестящия в златно някогашен затвор, сега превърнат в административен център и музей на (малко злокобничко!) наказателните средства. Пак е късно.

            „Зельони дворек” очаква нас, учителите, а децата са прибрани от семействата, в които са настанени. Няма време за подреждане на впечатления, всичко е в хаотичен вид, време е за кратък сън, не знаем утре какво ни чака.

            Ден Пети. Отново сме в училището на хълма като от страниците за Хензел и Гретел. Там животът си тече обичайно. Смеят се деца, чува се звънче, учители с меката благост на полския език направляват малките ученици. Ние се включваме в програмните блокове, в уъркшоп, свързан с игрите. Тук нашите момичета представят блестящо презентацията, подготвена от координатора на проекта, Минка Минчева, в която са включени интервюта, взети от Татяна и Ивона, с техните баби. Учениците посещават и уроци по География, по Информационни технологии и други дисциплини. Споделят, че са възхитени от нови начини на провеждане на уроците. С учителите е предвидена анкета, още организационни дискусии… Днес май ще имаме мъничко свободно време. Мартин, Наталия, Марта, Камила и други учители ни отвеждат към центъра на Крашник, за да видим най-после неговото лице. Уморени сме, но имаме още сили за визита в „Биедронка”-та, наименование на верига маркети, където бонбоните за България са основна покупка.

            А каква вечер-изпращане са ни подготвили домакините! Децата казват, че се чувстват като на сватба. Красота и белота в богатия ресторант. Колективът на училището е на линия. Йоланта и Мартин, Наталия и  раздават сертификатите за участие. Родителите – приемни семейства – фотографират децата гости… Имам нови приятели. Добре, че познанията по руски език са добри. Откривам приятели завинаги от Латвия, Литва, Полша… Разбира се, и от Турция и Румъния. Минка Минчева е щастлива, въпреки вечното напрежение, свързано с точността на документите, с отчетите, с бюджетните опции. Разменя подаръци с партньорите. Прегръдки. Сълзи. Сбогуване. Придобито богатство за сега и за в бъдеще!

            Ден Шести и Седми. Посвещаваме ги на дъъълго пътуване. Самолет, престой в София с разходка и автобусът, който ни връща в точка „А”. Айтос. Щастливи сме, че се завръщаме, защото знаем, че от Айтос и от нашето училище с любимите приятели и учители по-хубаво местенце на планетата няма. Ще разкажем за всичко видяно на класовете.

            На добър ни час към следващи проекти, мобилности, приятелства, обменени добри образователни практики с приятели от други страни.

-------------------------------------------  

Татяна Йотова

Снимки