Една среща с 16-годишната Богдана Железова - айтозлийката от Северна Каролина

Тя е на 16 години и долетя от Северна Каролина, САЩ, в началото на м. юни в родния Айтос. Тези дни Богдана Железова се готви за обратния междуконтинентален полет, при семейството си в градче, на половин час път от столицата на щата - Роли.

С много българска емоция и на прекрасен български език, Боги разказа пред НП за живота си зад океана и за онова необяснимо чувство на родова принадлежност, което всяко лято, а през последните години - и през зимата, отново и отново я върща в Айтос.

Когато семейство Железови тръгва за Щатите, Богдана е едва на 4 години и няма как да пази спомени за живота си в България. "Ако това могат да се нарекат спомени, то те са от снимките и видео записите, които родителите ми носеха. За първи път се върнах в България на седем. От тогава, всяко лято съм тук, а от две години идвам и през зимата", разказва пъстроокото момиче.

Животът й в Америка започва с детската градина, където 4-5 годишна учи английски език, преди още да е усвоила българския. Не е за вярване, че сега говори български перфектно, без никакъв акцент. "Мисля, че това е благодарение на родителите ми. Когато бях малка, непрекъснато ме караха да пиша и чета на български, правихме диктовки, и в къщи говорехме саамо на български. Ходила съм и в български училища, те са по-скоро занимални, но място, на което звучи българскаа реч. Тази година за последен път бях в такова училище. Трябваше всяка седмица да правим проекти и презентации или да пишем по някаква тема за България", казва още Богдана, и признава, че е горда да знае родния си език, също тъй добре както и английския. Слуша българска музика, чете новините от България в интернет, гледа българска телевизия, чете български книги, и нон стоп контактува с българските си приятели в социалните мрежи. "Член съм на всички айтоски групи във фейсбук, информирана съм за всичко, което се случва тук", смее се Богдана.

В щатите са родителите й Християна и Станчо Железови и по-големият й брат Паскал, който вече се занимава с финанси. "Когато беше на моята възраст непрекъснато мечтаеше да се върне в България. Вече завърши образованието си, работи, има отговорности и не пътува толкова често", разказва още Богдана.

Това, което й харесва в България е свободата, възможността да се разхожда сама и да не зависи от другите. "Там, без автомобил, никъде не можеш да отидеш. Тук всички се познават, разстоянията са по-малки, хората са по-сърдечни. Запознаваш се с някой, и до няколко дни сте си близки", споделя впечатленията си от нашенско, момичето.

Има свой приятелски кръг в Айтос, изкарала си чудесно това лято. "През юни бях в Айтос и Пирне при чичо ми и роднините, не пътувах, защото всички бяха на училище. В началото на юли ходих на училищен лагер с приятели от СУ "Христо Ботев". Бяхме в Банско, от няколко години съм по лагери с тях и с ръководителя Николай Димитров. Бях и на Бузлуджа, и на Петрова нива с айтоските гвардейци", казва Боги.

Приключила с уроците в началото на юни, всяка година датата на завършването била различна. "Изпити се полагат два пъти в годината в края на двата срока. С успеха съм добре, не съм точно отличничка, но се справям. На училище все още ме водят, имам разрешително, че мога да шофирам, но в присъствието на родителите ми. На октомври т.г. мога да взема книжка, защото навършваам 16. Проблемът, обаче, не е в шофирането. В училище има 600 паркоместа, а ние сме 2500 деца. Има лотария за паркомясто и е голям късмет да ти се случи. Но, тъй като все още нямам кола, това не е проблем, който стои за решаване", обяснява момичето.

Предстои й още една година в училище. "Няма гимназии с паралелки за езици или с конкретни специалности. Ако желаеш, записваш се да учиш език или ако искаш да учиш повече математика - записваш се в такава форма на обучение. Учат се основни предмети, от там нататък има различни нива, зависи какъв ученик си.", разказва още Богдана. Не ходи по дискотеки - за да я допуснат, трябва да е поне на 21 години. А и няма време, защото работи и учи едновременно, нещо съмсем еспествено за всеки американски ученик. Работи в суши ресторант като хостеса, отделя време за шопинг, кафенета и ресторанти.

За 11 години в училище, само веднъж чула името на България в един от уроците по история. Но обича бългрската история, познава историческите събития и личности.  Впечатлена е от живота на Левски и Ботев.

Решила е да става журналист. Харесва предаването на Мира Добрева по БНТ и срещите и с възрастни хора в селата."Не държа непременно да съм в кадър. В училище правя видеа, харесва ми да добавям ефекти, музика, такива неща. За сега мисля, че бъдещето ми е в България, но не зная какво ще стане след години", признава Боги.

Вълнува се от стари снимки - на фамилията и от града. Едно от любимите й занимания в Айтос е да търси и разглежда архивни фотоси, които след това да сравнява със свои актуални снимки.

Харасват й непринудените отношения между преподаватели и възпитаници в България. Разкаазва, че в Америка има правила за отношенията между учител и ученик, не е прието учител да ти бъде прятел във фейсбук. "Има учители, които държат страаниците си отворени, за да могат техните ученици и студенти да ги следват, без да могат да коментират", уточнява Богдана.

В щата Северна Каролина има голяма българска общност, но комуникацията е на ниво приятелски кръг. Само още една българка има в училището й, с която са приятелки, всеки ден се срещат и общуват.

На 23 август Богдана ще пътува за Америка, в очакване на зимата, когато отново ще хване самолета за Лондон, а от там - за България. 15-часовият полет не й тежи, защото знаае, че тук с много обич винаги ще я очакват приятели и близки.

НП

 

 

Снимки