Фолклорен бум - Читалището с нови състави, нови костюми и танци

Голямата фолклорна изненада тази година дойде от НЧ "Васил Левски 1869" - Айтос. Освен ДТС „Звънче” с ръководител Ивелина Костадинова, в групата до 14 години, на сцената своя дебют направи още детска танцова формация - ДТС „Шарено гайтанче”. В групата над 18 години също има нов  читалищен Фолклорен танцов състав "Усуканица" с ръководители Ивелина Костадинова и Мая Христова. В дългия сипсък на участниците от Айтос бяха и читалищният Състав за изворен фолклор с ръководител Маргарита Петрова, и Битовият хор с ръководител Пенка Димова. Изява имеше и Хор "Родна песен" към Пенсионерски клуб -Айтос. Само едно айтоско село - Тополица, имаше куража да се яви на конкурсите с ДТС „Тополчанче”от ОУ ”Светлина”, с ръководител Милка Рускова и ДФГ „Искрици”- ОУ”Светлина". Тази година и СУ "Никола Вапцаров" представи Певческа група с ръководители К.Карастоянова, Й.Шефки, Р.Георгиева. Танцова формация ”Славейче” към Военен  клуб - Айтос с ръководител Милка Рускова пък регистрира поредно успешно участие. При певците, Айтос представяха Тодорка Петрова Капитанова и Леко Леко в групата над 18 г.

      Проф. Елена Кутева определи тазгодишните празници като своеобразен връх в дългата им история. За пореден път тя заяви, че „Нощите” са второто по значение национално фолклорно събитие след събора в Копривщица, който също е иницииран от Филип Кутев. „Славееви нощи” са най-авторитетната и най-посещаваната традиционна културна проява в региона, която по своята продължителност в годините и по броя на участниците, не може да бъде сравнявана с нито един фолклорен празник", е мнението на другият член на журито - Петър Димитров - Директор и художествен ръководител на Фолклорен ансамбъл "Тунджа" - Ямбол.

      Всяка година броят на участниците расте, а двата конкурсни дни се оказват "тесни", за да вместят всички желаещи състави и изпълнители. Заявки за участие в конкурсите пристигат от почти всички фолклорни области на България.

      В събота вечерта, сцената завладяха фолклорните състави от Община Айтос. Ръководителите на шест певчески и танцови състава получиха благодарност и цветя от кмета Васил Едрев, за талатта и упоритостта, с която отстояват традицията. Всички възрастови групи на айтоските фолклорни формации участваха в спектакъл, който събра интереса на хилядите зрители. И нали изпълнителите са си наши, айтоски, възторците и аплодисментите бяха много и искрени. Дебютът на Оркестър "Айтос" на финала в събота пък сериозно раздвижи публиката и я нареди на дълги хора на поляната.

За заключителния концерт в неделя организаторите поканиха Севеерняшкият ансамбъл за народни песни и танци - град Плевен. Ансамбълът гостува за втори път на "Славееви нощи" - тази година с чисто нов репертоар и костюми..

Хора се виха и през деня, в събота и неделя. Докато журито оценяваше изпълнителите на сцената, на поляните и пред капаните, групите пееха и танцуваха. Много от тях бяха за първи път в Айтос и откровено признаха, че са удивени от красотата на парка и мащабите на "нощите". Дами от самодеен състав от Шуменско в един глас изразиха съжаление, че до сега не са открили "това прекрасно място, което свързва ведно толкова красивата природа с традицията." За поредна година в конкурсите участваха състави от Гильовца, Вълчин, Сунгурларе, Сливен, Карнобатско, Опан, Бургас, Средец, Нова Загора, Люляково, Руен, Дюлево, Зимница, Кукорево, Девня, Добрич, Паничарево, община Тунджа, Ямбол и още десетки общини и населени места от цяла България.

Журито работеше нон стоп, не по-малко от 10 часа на ден. Безспорно, авторитетът на всеки един от "познавачите" на фолклора и високите критерии към изпълненията винаги са били голямото предимство на айтоските конкурси. Защото всеки, дошъл на "Славееви нощи" иска да чуе оценката на проф. Кутева и членовете-професиоанлисти. Другата привилегия на айтоските "нощи" е големият награден фонд осигурен от Община Айтос, който всяка година се попълна с дарения от щедри местни фирми и граждани.

 Интересен факт от историята на "Славееви нощи" е, че през 1969 година, композиторът Филип Кутев лично изготвя статута на най-голямото културното събитие в Айтос и въвежда конкурсното начало. Заради липсата на достатъчно финансови средства и спомоществователи, от 1991 г. до 1995 година организаторите решават конкурсите да отпаднат. През 1996 година, с еднократна финансова помощ от Министерството на културата, конкурсите са възстановени, а „Славееви нощи” за първи път са включени в националния културен календар. От 1995 г. до 2000 г. конкурсите в рамките на Празниците са само за деца, в две възрастови групи – до 14 и до 18 години. От 2000 година до сега се провеждат седем конкурса в три възрастови групи за обработен и изворен фолклор.

    Идеята, с която са създадени "нощите" е да бъдат сцена за изява на млади таланти. Всеки млад изпълнител би искал да бъде част от изключително напрегнатата надпревара за престижните награди на "Славееви нощи". През годините, не малко млади хора започват своя творчески път към големи ансамбли и национално известни състави и групи от конкурсната сцена в парк "Славеева река". Тя е и своеобразен мост между поколенията, стимул за интереса и любовта към музикално-певческото и танцово изкуство.

       И в най-трудните финансови години за Община Айтос, традицията не е прекъсвана, защото се крепи на искрената и дълбока привързаност и любов към българската народна песен и танц, и на желанието на айтозлии да предадат на децата и внуците си красотата на народностните ритми и багри.

       Празниците са един от символите на Айтос. През годините, айтоски фирми, организации и граждани дават своя принос за подготовката и провеждането им, независимо от етническата, религиозната и партийната си принадлежност. В седемте конкурса се присъждат и специални награди за дарованията - открития на Празниците.

   Фолклорните празници „Славееви нощи” - Айтос са уникална, запазена марка, достойна за национален статут. Затова кметът на Община Айтос Васил Едрев е категоричен, че предстоящата 50-та годишнина, големият брой на участниците и изключителният интерес към тях, са достатъчно основание да бъдат извадени от мащабите на региона, за да се превърнат в национален събор, който пази автентичната красота на българската традиция.

НП

Още за участниците, тридневните празниции, и пълният списък на наградените в различните категории и възрасти, четете в броя на НП на 15 юни т.г.

 

Снимки