Шведският социален модел отблизо

 Швеция е държавата най-популярна със своята социална политика. Причините са последователно провежданата политика, насочена към действителна грижа. В частност, грижата за възрастните хора е сред стълбовете на социалния модел. В желанието си да подобри грижата за възрастните хора, Община Айтос изпълнява проект „Социални иновации в грижата за възрастните хора”, по процедура „Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Проектът е разработен чрез партньорство между Община Айтос, като провеждащ политиката в сферата на социалните услуги на местно ниво, и фирма Хомек АБ, Гьотеборг, Швеция, специализирана в предоставянето на грижи за стари хора в техните домове, или в специализирани институции. Реализацията на дейностите е насочена към Дом за стари хора „Св. Великомъченик Димитрий Солунски”- гр. Айтос, който се явява пилотна организация, където да бъдат внедрени социалните иновации.

По проекта, екип на Прайм Консултинг ООД с ръководител Владислав Георгиев извърши сравнителен анализ между социалната система на Швеция и България и проведе обучения, насочени към служители от социалната сфера в общината. Целта на изследването на социалните услуги в двете държави, бе да се извърши сравнение, и да се дадат препоръки за подобрения, които да са приложими в българските условия. Проектът е насочен към внедряване на социални иновации. Заложени в проекта са две социални иновации - Разработване на стандарт за въвеждане на професия под-сестра в номеклатурата на персонала, ангажиран с грижа за възрастни хора, и Създаване на условия за осигуряване на възможност за общуване на майчин език за възрастните хора, настанени в специализирани институции.

Професията под сестра няма буквален аналог в нашата система на социални грижи. Това е социален асистент, но с по-добри медицински познания, на който му е позволено да извършва рутинни прости манипулации като мерене на кръвно например. Изследването по проекта потвърди, че демографският проблем в България води до ресурсен такъв в определени сектори, и се отчита сериозен дефицит на медицински сестри. Пред вид това, удачно е и в България да се обучават кадри за подсестри, които да обслужват възрастните хора ежедневно, а ролята на медицинските сестри да се сведе до периодични прегледи и общуване с хората.

По отношение на предоставянето на грижа на собствения език, идеята е заложена в проекта заради шведския партньор Хомек АБ, Гьотеборг, чийто ръководител Хаклиме Халим е получили награда от Краля на Швеция за постижения в областта на социалните услуги през 2004, когато за първи път започва да налага тази техника.

Проектът старитра със серия от обучения, които служители от социалния сектор в Айтос успешно преминаха. Обученията се базирани на съкратена програма, която е част от разработената в рамките на проекта същинска програма за обучение по професия под-сестра. Тя би могла да се използва ефективно за подготовка на кадри. Друга техника за повишаване на капацитета беше посещението за обмен на опит в Швеция, където представители на общината посетиха сходни институции, и видяха на място как работи прословутия шведски социален модел.

 

В Гьотеборг

Първата среща на айтозлии в Гьотеборг беше с представители на Оперативния център по старческите въпроси в Общината, който ръководи и координира дейностите и работата на социалните институции. Гьотеборг е град, отворен за света, в който живеят над 550 хил. жители, вторият по големина в Швеция. 25% от населението са чужденци. Градът е разделен на 10 малки общини. Социалната система подпомага всеки, в зависимост от социалния статус и професията му, има перфектно работеща социална застрахователна система, здравето, грижата за възрастните и образованието се финансират с парите от данъци, дейностите са планирани и организирани за години напред.

Решението за средствата, които се инвестират в грижата за възрастните хора се взима от Парламента. Депутатите решават и каква да е максималната такса, която възрастните трябва да плащат за грижите. В момента тя е 2000 крони на месец, което е 375,77 български лева. Тези от възрастните, които нямат възможност да плащат, получават грижи напълно безплатно. Таксата се определя строго индивидуално, пред вид доходите и икономическото състояние на всеки възрастен човек. Отделно, всяка община може сама да решава колко да бъде таксата в старческите домове и колко да струва едночасовата грижа, като тази такса не може да надвишава максималната за страната. Само за сравнение - таксата за възрастни в старческите домове в България не се определя индивидуално, тя е фиксирана на 80% от дохода на лицето.

Закони определят и системната грижа за деца и младежи със зависимости, грижата за социално слабите и грижата за възрастни над 65 години. Пенсионната възраст в Швеция е 65 години, но тя ще расте, категорични са експертите. Причината - шведите са жизнени и работоспособни и след 65 години, а средната възраст на постъпващите в старчески домове е 89 години.

Оперативният център представи точна статистика за броя на възрастните хора. С изключителна точност е определен и как ще нараства броя на възрастните в годините напред. Факт е, че населението на Гьотеборг е застаряващо, но системата реагира адекватно и с готовност да поеме грижата за всеки. Стабилността на социалната политика почива на перфектна нормативна уредба - законът за възрастните хора е приет през 1982 г. и е още в сила.

8300 души в Гьотеборг получават грижа в дома си, 4000 души пък живеят в 60 домове за възрастни. Има и временно пребиваващи в старческите домове - този вид грижа е в рамките на три седмици. 10 хил. души в града носят механизъм, който алармира за влошено здравословно състояние. Сигналът постъпва в център, който изпраща медицински лица за спешна помощ. В момента се въвежда нова техника, има и практика да се поставят камери до леглото на възрастните за нощно наблдение. Обгрижване на възрастните само в Гьотеборг през 2017 г. струва 4 700 милиона крони, парите са от само данъци. Месечният данък върху доходите на шведите е от 28 до 32%, за различните общини. На всеки 100 крони доход, 30 отиват за социални дейности.

Помощта по домовете се финансира от общината. Много частни фирми предлагат грижи и работят в сътрудничество със службите. Възрастните имат свободен избор, фирмите ги посещават с каталог за услуги, всеки има възможността да избира най-доброто според своите възможности и желание. Ако не може да избере фирма, нуждаещият се от помощ, я получава от Общината.. В момента в Гьотеборг има 11 частни фирми, които предлагат услуги за възрастни - 397 крони струва един час помощ. Помощта в дома на възрастен е до 30 часа седмично, ако не е достатъчна, се предлага грижа в старчески дом.

Що се отнася домовете за стари хора, които са комунални, има опция частни фирми да сключат договор за полагане на грижи за част от обитателите или дори на само един от тях. 9000 души в Гьотеборг имат нужда от здравна помощ, която се оказва от специалисти рехабилитатори, сочи още статистиката. И това не са само възрастни хора, а всички които имат някаква физическа недостатъчност. 200 са хората, които имат нужда от подсилена здравна грижа.

Само в един от старческите домове в града има 160 самостоятелни апартамента, всеки със санитален възел, разделени по отделения. Хората с диагноза в едно отделение не могат да бъдат повече от осем. Сега се строят нови домове по строги изисквания, тенденцията е да има не повече от 100 места. 20% от домовете са частни. В момента над 85 хил. жители на Гьотеборг са на възраст над 65 г., сочи още статистиката.

 Социалната система е гъвкава, отделите и службите работят в синхрон, контролът е на високо ниво, всеки знае какви точно задължения има. Целта е да се свърши наистина добра работа в полза на хората, казват експертите по социална политика в Гьотеборг.

 

Ръководителите на отдел "Синьор" в Община Гьотеборг представиха пред айтоската група методиката на социалната компетентност и професионалните роли в грижата за възрастните вкъщи и в старческите домове.

Моделът се е доказал във времето. 4560 са под сестрите в града. Здравната и социална грижа са тясно свързани - в дейностите са ангажирани 580 медицински сестри, 110 физиотерапевти, стотици социалните работници, 290 са шефовете, които отговарят за двете дейности. Специален отдел организира пунктовете, в които да се срещат възрастните, по подобие на пенсионерските клубове у нас - целта е да не се чувстват сами. Консултанти организират дейността в тези пунктове, те задължително са с висше образование.

Всички тези работещи групи търсят един резултат - да посрещнат човека с респект, да докажат че работят за него и, че всичко, което правят е в негова полза. Тайната на системата е в равенството в отношенията между нуждаещият се от помощ и тези, които я предоставят. Подходът не е сложен, но е въздействащ - възрастният е експерт по своя живот, а служителят е експерт по предлаганата услуга. Това е условието за добър контакт и за ефективен резултат.

Айтозлии научиха какви точно са задълженията на служителите на различни позиции в здравеопазването и социалните дейности. Опитът на Швеция показва, че тези лица преминават през обучителни или мотивационни семинари, с цел повишаване на квалификацията и отдадеността им към служебните задължения. Фокусът беше поставен върху ролята на под сестрата, чиято работа е свързана с немалко задължения и с основната цел -  да доживееш живота си пълноценно. Идеята на този модел е възрастните хора да живеят както желаят и както са го планирали, а преклонната възраст да не бъде причина да се лишават от нещата, с които са свикнали.

    Какво учат и къде се обучават под сестрите, айтоската група научи в Института в Гьотеборг, който готви кадри за здраве, социални дейности и образование. Там айтозлии се срещнаха с невероятно емоционалната и изключително компетентна преподавателка Мария Тиблинларсон. Бившата мед. сестра, която владее пет езика, разказа подробности за работата на Института. Преподавателката представи кабинетите, стаите за консултации, компютърните зали, библиотеката, помещенията за отдих и хранене, с осигурини възможно най-добри условия за възпитаниците на института. Преподаването е основано на принципа да се гледа на човека като цяло, а не само към неговите здравословни проблеми. Ключова е думата "холис", чийто широк смисъл е - ти като наш ученик ни трябваш много, защото ти си нашето бъдеще, ти си нашият гледач, най-важният човек за нас. Това казват на всички ученици, преди да ги запознаят с професионалната програма, която е на гимнизиално ниво за възрастни. Първото условие за да влезеш в програмата е определено ниво на знаене на шведски език и математика на ниво ІХ клас. Голяма е групата на мигрантите, които учат в Института. Две са програмите, по които се обучават възпитаниците - "Знания за здраве" и "Знания за грижа".

В Института студентите учат година и половина, по различни програми - някой посещават занятия всекидневно, други - веднъж седмично. Оказва се, че под сестрите получават много солидна подготовка, провеждат се много практически занятия. Изпитите са по теория и практика.

Не само на теория, но и на практика, представителите на Айтос се убедиха, че социалният модел в грижа за възрастните е изключително действен. Посещението в един от старческите домове в Гьотеборг беше нагледният пример за перфектно организирана грижа. У нас, изразът старчески дом кара повечето хора да потръпнат. Домовете за стари хора в Гьотеборг са луксозни санаториуми, в които се радваш достойно на старините си, на комфорт и спокойствие в приятна обстановка.

Десетилетия наред сградата е била болница, през 1974 г. е преустроена в просторен старчески дом, който осигурява на възрастните хора обслужване от най-високо ниво, уют и постоянни грижи, като ги съчетава с различни активности. Зала за фитнес, за срещи, уютни кътчета, цветя, цветни завеси, самостоятелни стаи и технически съоръжения задоволяват потребностите на възрастните от тази услуга.

Проект BG05M9OP001-4.001-0030 „Социални иновации в грижата за възрастните хора”, по процедура „Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж “, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд

 

Снимки