УЧИТЕЛСТВОТО КАТО СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА!

Бранимира Николова, преподавател по английски език в СУ "Христо Ботев" - Айтос 

- Г-жо Николова, тази година, като класен ръководител, изпратихте втори випуск на СУ "Христо Ботев". Интересувате ли се какво се случва с Вашите възпитаници след дипломирането им?

 

- Разбира се! Поддържам връзка и с учениците си и с техните родители, споделяме вълнения за бъдещето им развитие като студенти или професионалната им насоченост. Смело мога да кажа, че следя развитието и на бившите ми възпитаници, които завършиха преди 7 години, почти всички са реализирани млади хора, което само може да ме радва.

 

- Вие сте сред преподавателите, които имат авторитет, респектират със знания и умения, и в същото време печелят сърцата на учениците. Как се случва това?

 

- Това може да стане само ако много обичаш работата си, а при мен е точно така! Добре е да приемаш учениците като равноправни участници в образователния процес, а не като пасивни наблюдатели, които трябва да заучат даден материал. Старая се да бъда близо до моите ученици, да им преподавам по достъпен начин, да ги уча на неща, които ще са им полезни в бъдеще, но и същевременно да бъда една крачка пред тях с новите технологии и тенденции като използвам иновативни методи и работя по проекти.

 

- Какви качества трябва да има един учител, за да владее вниманието на децата? И защо е важно един учител да се развива, да обогатява знанията си непрекъснато?

 

- За да владееш вниманието на децата, особено на тийнейджърите, трябва да обогатяваш знанията и уменията си непрекъснато. Но не само това. Трябва да можеш по интересен и достъпен начин да предадеш тези знания, да знаеш как да ги интегрираш в учебния процес. Не е тайна, че днес трудно се работи с подрастващото поколение, изискват се много повече умения от това да владееш учебната дисциплина, по която преподаваш, трябва да си търпелив, да умееш да провокираш творческото въображение на учениците, да разбираш новите технологии, да си отборен играч, да използваш съществуващите социални мрежи за ефективна комуникация и обратна връзка, да си гъвкав спрямо учебната програма и темпото на всеки клас и не на последно място, да имаш чувство за хумор.

 

- Вие сте млад учител и в същото време човек с 15-годишен опит в професията. Какво Ви дава учитестването?

 

- Какво ми дава учителстването? Не знам какво не ми дава! От положителните емоции до големите дози стрес. В нашата професия има всичко – радост, любов, щастие, сълзи, притеснение, отегчение и всичко може да се очаква от изобретателните тийнейджъри. Понякога се чувствам супер удовлетворена от даден час и урок, друг път си имам своите притеснения, че не всичко е станало по план.

 

- Какво, според Вас, трябва да се промени, за да има повече млади хора, които да мечтаят за учителската професия?

 

- Не мисля, че само финансовият фактор е водещ, за да станеш учител. Когато аз реших да ставам учител не съм мислела, каква заплата ще получавам, водещо е било желанието да изучавам литература и езици. Малко млади хора днес имат търпението да изучават трудни дисциплини като математика, физика, химия, биология, езици и след това да ги преподават. Според мен, талантливите и качествени студенти, решили да стават педагози трябва да получават стипендии и обучението им да е напълно безплатно. Може да се помисли и за сключване на договор за практикуване на професията минимум 5 години, както е в други държави в Европа.

 

 

- Какви са причините, на българския учител днес да не се гледа така, както преди 30 години, например?

 

- Времената се менят, хората също! Преди 30 години да си учител е било много престижно, днес на почит са миските, поп-фолк изпълнителите, хората с големи финансови възможности. Но въпреки всичко аз вярвам, че добрият български учител е уважаван за труда, който полага и е един от най-важните хора в живота на детето.

 

 

-В днешно време учителят не е само преподавател, той е и ментор, което изисква широк спектър от знания?

 

- Древногръцкият историк Плутарх е казал, че :“ Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. Т.е. учителят трябва да е вдъхновител, новатор, приятел, трябва да учи децата с търпение и любов, да подтиква учениците към любознателност и критичност – за себе си и за света, да е няколко крачки напред с новите технологии и да не спира да се развива.
 

 

- Съдействат ли Ви родителите, каква е връзката Ви с тях?

 

- Смятам, че имам добра връзка с родителите. Имайки предвид малкия град в който живеем, където всички сме си почти роднини и се виждаме често, няма как да не си комуникираме и споделяме. Обичам да разговорям с родителите, дори понякога - с бабите и дядовците на учениците, които много повече се вълнуват за бъдещето на внуците си.

 

- Срещате ли подкрепа от по-възрастните колеги?

 

- Да! Аз съм комуникативен човек и ми е приятно да общувам с всичките ми колеги, които са много добри професионалисти и винаги могат да ме посъветват. От добрата ни екипна работа с г-жа Татяна Йотова по Програма Еразъм+ 9, колеги имаха възможност да се обучават в евопейски институции в Барселона, Обединеното Кралство и Малта.

 

- Дразни ли Ви бумащината?

 

- Да, дразни ме. Но е неизбежно и не може да ме откаже от любимата професия.

 

- Какво бихте искали да кажете на всички млади български учители?

 

- Учителството е не просто професия, колкото състояние на духа. Добрият учител е такъв по рождение.


 

 

Снимки