На мартенското си заседание във вторник,

Общинският съвет прие годишния отчет за дейността на МБАЛ Айтос ЕООД за 2014-та. В анализа, управителят д-р Паруш Парушев представи тенденциите, перспективите и проблемите на айтоската болница. Основният е свързан с лимитите и ограниченията, които те налагат в работата на медиците. Факт е, че месечните лимити сериозно се отразяват на пациентите - въведена е нова практика - листа с чакащи. И не защото болнични легла няма, а защото парите за болничното обслужване са строго ограничени. При среден брой от 57 легла, заетостта е на 76%. Болницата отчита общо 15 784 леглодни, с 268 по-малко от 2013 г., поради намаления болничен престой на преминалите през стационара пациенти.

Още факти, свързани със здравето на айтозлии,

станаха известни от анализа на д-р Парушев. До края на 2014 г. в МБАЛ е имало 323 случая на мозъчен инсулт, 20 от тях, или 6% са починалите. Относително ниската смъртност при мозъчните инциденти се дължи на бързата реакция на медиците и адекватната намеса в първите часове след постъпването на пациентите. С най-голям относителен дял, обаче са пациентите със сърдечно-съдова недостатъчност - 13% от болните.

С 90 повече, сравнено с 2013 г. са били болните през м.г.. По клинични пътеки са преминали 3 117 болни - със 168 повече от предходната година. Съответно и финансовият приход от ЗК е с 45 700 лв повече. Здравнонеосигурените са били 18, само пет са заплатили лечението, пише още в отчета.

Общият брой на пациентите, които за една година са преминали

през приемно-консултативния кабинет на МБАЛ Айтос ЕООД е 4091 - в същия ден са хоспитализирани 3 170, а 392-ма са били включени в листата на чакащите и са приети в стационара по-късно по график.

Освен от община Айтос, болницата е имала и пациенти от Бургас - 23, Камено - 16, Карнобат - 42, Руен - 600, Сунгурларе - 27, и по един и двама - от почти всички градове в страната. Клиничната лаборатория пък е извършила общо 25801 изследвания по 110 259 показатели. Общият брой на изследваните пациенти е 3150.

Д-р Паруш Парушев определя 2014 г. като трудна, но успешна за МБАЛ. Година на лимитна дейност, която се заплаща със закъснение и след проверки.

Общо приходите на болницата за 2014 г. са 1 709 535 лв,

в т.ч. 93 497 лв - от МЗ и 60 000 лв - от Община Айтос. В края на м.г. задълженията на МБАЛ, включително към доставчиците на лекарства са в размер на 157 339 лв, при задължения от 232 634 лв през 2013 година.

Анализът сочи счетоводна печалба от 84 941 лв, трайна тенденция към увеличаване на приходите и намаляване на задълженията на стационара. Разходите за храна са повече - според айтоски пациенти е "изключително добра", сигурно защото за първа година храненето е кетърингово.

Болницата е направила и важни за пациентите инвестиции.

Купени са портативен ехокардиограф с цветен доплер и функция за коремни органи, нови електрокардиографи и нови компютри.Закупено е работно облекло с различен цвят за различните отделения, което не се е случвало поне през последните десетина години.

2015-та започва с нови предизвикателства за МБАЛ. Макар че договорът с НЗОК е подписан през м. февруари, в него все още няма финансови параметри. Ясно е само, че заплащането ще бъде до 90% от заработката през м.г. Парите ще бъдат лимитирани по тримесечия и месеци и само до 5% от тях ще могат да се прехвърлят от друго тримесечие. Което, според медиците, е "нож с две остриета". От една страна - болницата няма да получи средства ако е надработила лимита, и от друга - ако не може да достигне лимита - сумата, която не достига, няма да се прехвърля. С други думи - орязването е двойно. Д-р Парушев признава, че отсега се очертава дефицит от около 150 хил.лв към края на годината. За месеците януари и февруари т.г. от НОЗК, болницата е получила само лимитните суми, които едва стигат за заплати и неотложните плащания. Това, веднага довело до увеличаване на задълженията на стационара с около 50 хил.лв, независимо от факта, че болницата има да получава суми от Касата. И това е само едната страна на проблема. Какво става с пациентите, които се явяват над тези 90%? Ами създават се листи на чакащи, което пък създава напрежение сред пациентите и медиците.

"Вярно е, че няма съвършена здравна система,

но българският модел, в този си вид, не помага нито на пациентите нито на работещите в системата. Известна стабилност ни дава гласуваната субсидия от общинския бюджет и субсидията за отдалечени и труднодостъпни райони, за които благодаря на кмета, Общинския съвет и администрацията. Надявам се, до лятото да нямаме съществени проблеми, разбира се, с надеждата, че до тогава, вещата ще се променят в положителен план.", казва още д-р Парушев и поставя най-важните проблеми, които стоят пред болничното ръководство - преместването на Детско отделение в основната база, остарелия и амортизиран санитарен транспорт и Рентгеров апарат, санирането на Вътрешно и Неврологично отделение.

Според управителят, кадровият проблем става все по-страшен. Всяка година се пенсионират лекари и специалисти по здравни грижи. В момента работещите пенсионери са над 30%, а ново лекарско попълнение няма.

НП