За старите и млади пчелари, за традицията и търпението
Ончо Ончев, председател на ПД „Цвят“ – Айтос пред НП, в Деня на Св. Харалампий: СТАРИТЕ ПЧЕЛАРИ НЕ СЕ ОТКАЗВАТ ДО СМЪРТТА СИ...
Всяка година на 10 февруари, Деня на Св. Харалампий, българските пчелари отбелязват професионалния си празник. Светецът е смятан за покровител на меда и пчеларите, затова на празника се носи мед за освещаване в църквата - за да има здраве и мед през цялата година. И айтоските пчелари, или поне тези с дългогодишен опит в пчеларството, също ще празнуват, казва Ончо Ончев, председател на Пчеларско дружество „Цвят“ – Айтос, който е наследник на пчеларски род. „На 9 февруари ще занесем мед в черквата, а на сутринта – и погача. Раздава се на миряните за здрави пчелни семейства. Такава е традицията. Навремето, моят дядо и баща ми, които също бяха пчелари, разказваха, че на този ден в Айтос е имало богати трапези с много гозби и пчелни продукти“, спомня си пчеларят..
Според председателят на дружеството, и сега в Айтоско има много пчелари, но не могат да се обединят. Старите, един по един си отишли от този свят, а младите се трудят – всеки за себе си. „Сключват договори по различни програми, не се интересуват от сдружения, в които заедно могат да продават стоката си. От Министерството на земеделието предлагат различни програми за кооперативи. Примерно, има възможност за поземлен имот, на който да се събира и продава меда. Но това зависи от общата воля на пчеларите. А такава обща воля при нас няма. Аз съм председател само на хартия. Донякъде ги разбирам, всеки гледа да оцелява в тези сложни години, особено след пандемията“, разказва Ончо Ончев. И признава, че и той, самостоятелно произвежда и продава. Айтозлии знаят, че е пчелар с опит и медът, който произвежда е качествен, затова застояла стока няма.
„Цъфне ли кокичето, после минзухарът започваме да готвим пчелите за пролетта, и за „голямата паша“ през лятото, когато цъфнат билките. Най-важните месеци за пчеларите са февруари, март и април – тогава върви подготовката. И лекарствата за пчелите са най-важни. Защото има много пестициди и неграмотни пръскания. Ако сега не положим усилия, пчелите умират. Най-много умират през м. март.“, казва още пчеларят, който помни и добри и лоши медоносни години.
Ончев не крие възхищението си от младите, че са добре информирани и кандидатстват по програми, по които получават финансиране. „Лошото е, че след една-две неблагоприятни години се отказват от пчеларството. Затова намаляват пчелните семейства през годините. Пчеларството иска търпение и упоритост. И повече знания – трябва да се учат от по-възрастните, да ходят на курсове. Трудът на пчеларя са възнаграждава, само ако си търпелив. Важни са първите четири-пет години“, са съветите на старият пчелар към новите в занаята.
Много е преживял Ончев, но никога не е и помислял да захвърли пчелните кошери. „Дядо ми казваше, че е имало години, в които не са завъртали центрофугата, и пак са продължавали. Старите пчелари до смъртта си не се отказват –трябва да ти идва отвътре и да обичаш пчелите и труда им“, разказва още Ончо Ончев в навечерието на Деня на Св. Харалампий. Почита празника и от десетилетия го празнува с вярата, че годината ще е медоносана.
За да покаже, че пчеларството в района се развива и много млади хора имат търпението да му се посветят, сайтът agro.bg представя един от най-активните и успели млади пчелари.
Георги Кръстев отглежда 300 пчелни семейства в района на общините Айтос и Руен. От 2016 година разчита единствено на пчеларството, за да издържа своето семейство. „Пчеларството е магия за мен. Възхищавам се на пчелите, на реда в кошера. Повече се радвам на това да имам пчели, които са силни и здрави, отколкото на високите добиви,“, казва Кръстев пред agro.bg.
