След проучване, направено в Сливенска Митрополия за възникването на село Азаплий /Караново/ през 1972 г., местните узнали, че живеят в едно от най-старите населени места в България. През 2022 г., на 24 септември, карановци ще празнуват 690 години от създаването на селото.

Началото е през 1332 г. - около 30 български семейства се заселват в м. Юртата, намираща се на няколкко километра югозападно от гр. Айтос. Селото носи името Караново от 1934 г. Защо точно Караново? Възрастни хора разказват, че по това време в района е върлувала тежка болест, погубила много хора. Наричали я „каран“ или "черна болест". От там и името - Караново.

По време на робството, селото се управлявало от Осман бей. По името на трите му жени и до днес са запазени наименования на местности около селото -  “Фатмелика“, “Фиерлъка“, “Инджирлика“. От това време са известни и няколко големи български рода: Радиоловите, Чочооловите, Урумовите, Камбурските, Терзийските, Яланджиите и др.

   През 1875 г. е открито смесено училище до четвърто отделение с двама учители, които водили слети класове от 54 ученика. През 1921 г. учителите са. Добра Дрезова, Георги Далакчиев, Мария Василева и Жейна Жечева. Тогава се открива и пълно основно училище. Най-дългогодишни учители в селото са Иван и Гина Узунови и Ганчо Пехливанов, който е и най-дългогодишният директор на училището. За съжаление, през 2007 г. училището е закрито поради недостатъчно ученици.

   През 1974 г. е открита целодневна детска градина с директор Калинка Камбурова. Най-дългогодишният педагог в градината е Златка Панчева.

   Другото духовно средище е читалището, открито през 1928 г. Група ентусиасти внасят по 15 лева членски внос, за да адат начален тласък на възрожденската институция. На първото им заседание се решава читалището да носи името „Светлина“, избира се и ръководство. Председател е Неделчо Вълчанов, зам. председател Въльо Николов, секретар Иван Тенев Узунов. Броят на читалищните членове в началото е 30, до 9 септември 1944 г. нараства на 64, а след тази дата - на 138. През 2022 г. читалищните челнове са 180.

   Самодеен колектив към читалището поставя и първата си пиеса - „Мнимия болен“, която е представена на 21.11.1931 г. ТТова става вечерта на селския събор на местните учители. По-изявени участници са Неделчо Вълчанов, Димчо Георгиев, Дойка Георгиева, Енчо Стоянов, Димчо Стоянов и др.

    През 1938 г., родения в с. Караново, първи кмет на Бургаската комуна - Петър Житаров, дарява книги на читалището на стойност 5 хил. лева. Настоящата сграда е построена през 1966 г, а читалището носи неговото име. Най-дългогодишен секретар- библиотекар е Тдорка Иванова.

   За духовното израстване на населението голяма роля изиграва и религията. По-заможни и влиятелни селяни даряват земя и ангажират населението за участие с доброволен труд. На 3 май 1892 година е положен основният камък на църковния храм "Св. Архангел Михаил". Избрано е първото църковно настоятелство в състав Нено Христов, Гани Стоянов, Стамат Костов, Коста Тодоров.

   Обзавеждането на църквата е също от дарения на местните хора - Костадин Караиванов, Кольо и Яно Димчеви, дядо Богдан Златанов, Стоян Тодоров, Ради Великов и др. Църквата носи името на „Свети Архангел Михаил“ - в негова чест всяка година на 21 ноември в селото се устройва събор.

  Още един важен исторически факт вдига самочувствието на карановци. След Освобождението от турско робство, селото е обявено за община, в чийто състав влизат селата Чукарка, Драганово, Вратица, Винарско, Малка Поляна, Пирне и Кръстина. През 1939 година и довършена сградата на Селското Общинско Управление /сградата на настоящето Кметство/ с доброволен труд от населението.

  След 09.09.1944 г. за кмет на общината е избран Никола Клянтев, секретар Въльо Димов. На съставните села са назначени наместници, а за бирник е назначен Георги Бакърджиев. До 1948 г. кметове са Йордан Вълчев Урумов /Караново/, Въльо Цонев /Винарско/, Кръстьо Великов /Айтос/. След 1948 г. кметове са Ганчо Илиев, Ангел Славов, Вълчан Костов, Неделчо Захариев, Георги Ганчев, Петко Желязков, Георги Канев, Стайка Димова, Белчо Белчев, Надя Димитрова, Николай Ненков- настоящ кмет на селото, мандат 2019-2023 г.

   В края на 1944 г. в селото се открива Здравно-акушерска служба, която се мести в различни частни домове, поради липса на постоянна сграда. Такава сграда е построена през 1985 г. с кабинет за лекар, стоматолог и акушерка. Като фелдшер работи Белчо Белчев, а като медицинска сестра Белуна Вълчанова, която е най- дългогодишното медицинско лице в селото.

   През 1963 година Караново е водоснабдено и във всеки дом има питейна вода. Жителите на с. Караново не остават безразлични и към историческите събития в България и извън нея. По време на Балканската война през 1912 г., на бойното поле костите си оставят 17 души, чийто имена са изписани на паметната плоча на входа на Кметството. В Първата световна война /1914-18 г./ падат убити 8 карановци. Активно участие по време на Втората световна война /1941- 44 г./ вземат 25 доброволци от селото. Няколко месеца преди края и в битките при Страцин, Драва- Соболч, Сотин загиват Георги Урумов /Гатьо/, Стоян Костадинов /Тенко/ и Иван Атанасов. В тяхна памет е издигнат паметник в двора на детската градина.

   Будни местни хора развиват и активния политически живот в Караново. Около 1903 година се оформя група на БЗНС. Първите инициатори са Петко Нецов, Стоян Ганев, Йордан Тончев. По време на септемврийските събития от 1923 год., заподозрени в съучастие са Андрей Николов, Йордан Боруков, Въльо Андреев, Ганев и Ненчо Леков /братов син на Петър Житаров/.

   Успоредно с политическия, се развива и икономическия живот. Още през 1923 г. 11 души от селото поставят началото на кредитна кооперация „Братство“. През 1945 г. към нея се създава отдел ТКЗС. Председател е Ганчо Стоянов, директор Кольо Янов и служител Димитър Янов. През лятото на 1945 г. отдел ТКЗС се обособява в самостоятелна кооперация. Основателите на ТКЗС са 56 души, които внасят земите и добитъка си.

През 1958 година Караново и Винарско се обединяват в едно общо стопанство с председател Стамат Костадинов, а от 1964 г. председател е Петър Киричаров. От 1973 г. стопанството влиза в състава на АПК- Айтос. След 1989 г., ТКЗС- Караново е закрито от ликвидационен съвет. Земите са върнати на собствениците им и от 1993 г. са създадени две кооперации -  „Нова земя“ и „Братство“.

Още за богатата и дългогодишна история на селото, и домакините и гостите на Караново ще научат на големия празник "690 години с. Караново", който кметството и читалището организират на 24 септември 2022 г.

НП