ФИЛИП КУТЕВ - НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ АЙТОЗЛИЯ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

През ноември 2022 г. се навършват 40 години от кончината на композитора

На 27 ноември се навършиха 40 години от кончината на най-известния айтозлия на всички времена - композитора Филип Кутев. Давайки си сметка, че младите хора малко знаят за работата му по създаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци, поместваме документирани думи на големия композитор с айтоски корен, за  усилията му да събере певци и танцьори за Ансамбъла, и интересни факти от публикацията на журналиста Иван Георгиев във в. "Уикенд" по повод годишнината.

Композиторът Филип Кутев постига успеха на новото поднасяне на фолклора, опирайки се на личния си опит - пътувал е из цяла България, за да изследва музикалните традиции, общувал е с обикновените хора като с равни. Самият Кутев е личност като институция, с широки интереси и култура. Приятел е с най-ярките личности на своето време - художници, писатели, композитори. Всички те го насърчават и му помагат в апостолското дело - да изведе с професионална категоричност на концертния подиум самородните таланти от певческия, инструментален и танцов фолклор /който по стечение на историческите обстоятелства, в България е пердимно селски/

Как се ражда идеята за Ансамбъла? През 1949 г., в България пристига на турне Ансамбъл "Пятницки" от Съветския съюз. Филип Кутев ги посреща още на границата в Русе и придружава артистите из цялата страна. Не може ли и българското народно творчество, което носи огромен потенциал за развитие, да намери достойната си изява, пита се музикантът. "Тогава много хора разбраха, че Кутев е прав, и му възложиха да се погрижи за организацията, подготовката и създаването на ансамбъл - по примера на съветския, но на българска основа", разказвала е съпругата му Мария Кутева, връщайки се към събитията от 1950 г. Посочен за ръководител, Кутев не се плаши от творческата работа, а дали ще има квартири в София за селските жени.

ПРЕДИ ДА СЪЗДАДЕ АНСАМБЪЛА

ФИЛИП КУТЕВ ПРОСЛУШАЛ 8000 ПЕВЦИ И ТАНЦЬОРИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА

Документирани думи на Ф. Кутев - 1978 г. "Първият голям конкурс стана в София. Явиха се към 300 кандидатки и кандидати от цяла България. Тогава избрах 6-7 момичета и музиканти, може би най-добрите - Вълкана Стоянова, Йорданка Илиева... Бяха най-вече тракийци, имаше и от Шоплука. Вторият конкурс направихме в Ямбол. Не си спомням от кое село беше - бащата куц, сам води момичето си - двайсет ли, трийсет ли километра са вървели пеша. И момата пита: Добре де, ще дойдем. Ама какво ще работим? Ще пеем, ще играем... Ама какво ще работим? После имаше конкурс в Бургас. По прегледите на художествената самодейност също търсех хора. А и така - чуя, че някъде имало такава и такава певица. Някой ми каже - аз ще я повикам или сам ще отида.

На 1 май 1951 г. почнаха да идват приетите - в едно здание на ул. "Търговска" - там почнахме. То беше паянтово, вече за събаряне - като играят, тресе се цялото. След туй ни прехвърлиха на пл. "Славейков". Мъжете настанихме в студентски общежития. От една въжарска кооперация взехме за жените една голяма стая. Хайде, в началото бяха по-малко - пет-шесст - седем - осем, но станаха после 15, а още не е запълнен щатът. Година-две все идваха, за да се изберат най-добрите...

Най-сетне получихме две големи къщи в Горна баня. А взеха и да се женят. Съветваха ме даже - разпусни ги, а като се построи нещо, пак ще ги събереш. Знаех - разпусна ли ги, свършено ще бъде!"

През март 1952 г. доскорошните самодейци излизат пред софийската публика с един от първите си спектакли. Реакцията на публиката е сравнима с взрив. Стига се и до първите турнета в чужбин, спектаклите покоряват и публиката в САЩ в разгара на Студената война. 70 години по-късно, безрезервно може да се твърди, че тази мисия е изпълнена повече от успешно. Ансамбълът има много последователи - десетки други хорове, танцови трупи, ансамбли. Изнесъл е хиляди концерти из България, Европа, Азия, Африка и Америка.

Но по пътя към славата на Ансамбъла, ръководителят се сблъсква и с "тъмните сили". Хулят го, че е "изостанал, че се е заврял в народното творчество, което вече трябва да бъде само в нашето минало". А той - нищо. "Нека си говорят, както искат. Народното творчество е твърде ценно, и всеки който говори за изоставане, е изостанал в собственото си виждане, и в собствената си компетентност за народното творчество", лаконичен е Кутев.

Създателят на Държавния ансамбъл за народни песни и танци - София Филип Кутев е роден в Айтос на 13 юни 1903 г. Като дете има желание да стане художник. Дотолкова му се отдава, че помага на учителя си по рисуване да изобрази иконите в църквата на съденото село. Родителите обаче не разполагат с възможности да го изучат, още повече че бащата умира рано.

   Малкият Филип е и любимец на учителката по музика. Тя го карала да свири в клас с дървената си свирчица, подобна на флейта, без клапи. Привечер свирел и край кладенеца в центъра.

   В детството му Айтос се изпълва с бежанци от Източна Тракия, придошли след Балканската война. „Те си дойдоха с носиите, с обичаите, с диалекта, с песните и хората си. Като дете аз наблюдавах това. По едно време се прибра в Айтос един военен музикант и той ме запозна малко с нотите. Купих си флейтичка, вече с клапи. А един селски учител си забрави цигулката у нас и взех да се уча сам на цигулка“, разказал е за първия си досег с музиката композиторът.

   С един лев в джоба той тръгва за София през лятото на 1922 г. с намерението да учи музика. Близки искат да го спрат, за да не умре от глад, предлагат му да остане и да го направят бирник. Напразно. Но в столицата младежът пристига 19- годишен, „остарял“ за музикалното училище, където приемат до 18. Започва да учи като частен ученик, издържа изпитите за първи, втори и трети курс. После завършва Музикалната академия.

Хляба си изкарва първо като чиновник, а от втората година започва да свири в оркестри. В онези години има търсене за музиканти в киносалоните, които да създават звуков фон на нямото кино. После маестро Георги Атанасов, който добре познава студента, го кани в духовния оркестър на войската.

"Най-важната задача пред мен беше накъде да водя ансамбъла. Първите участници бяха неквалифицирани. Съвсем умишлено бях предпочел самородните дарования, които са непосредствени, автентични. Подбирах песни със съдържателни текстове, красиви мелодии и богата метроритмика от различните региони на България. Ние извадихме народното творчество от музея и му дадохме нов живот. Моята „стратегическа цел” беше, след като изградя ансамбъла, цялата страна да се покрие с мрежа от подобни фолклорни състави", казва в едно от интервютата си Кутев.

Първото турне на Ансамбъла, което е в Белгия, букнално сваля "желязната завеса", с възторжените отзиви на публиката и пресата. А на 7 октомври 1963 г. вестник "Ню Йорк таймс" пише: „Има мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда, че това е факт, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там.“ . Така още в далчената 1963 година Америка прави поклон на България, с оценката си за гостуването на първият ансамбъл у нас. След триумфалния си успех там, Ансамбълът посещава над 50 страни в света и разнася славата на българският фолклор.

Силните емоции, които страната ни тогава предизвиква в американския печат, са породени от изяществото на родния фолклор.  Заслугата тази магия да достигне до публиката в САЩ, както и по целия свят, е основно на един човек – композиторът, диригентът, основател и художествен ръководител на фолклорния Ансамбъл, който след смъртта си става и негов патрон – Филип Кутев.

 Филип Кутев си отива от този свят на 27 ноември 1982 г. Стотици почитатели на творчеството му се сбогуват с него в Зала "България", с "вечните" му песни, изпълнени от певиците на Ансамбъла.

Ето какво си спомня проф. д-р Елена Кутева от дните след кончината му: "Когато баща ми почина, проф. Сивчев, който присъствал на аутопсията, ми каза, че са открили в слепоочието му кост с много специфична форма, коквато е открита само в черепа на Бетовен."

Няма друга личност с айтоски корен, която да е положила толкова много грижи за местните традиции и култура. Вече известен с успехите на Ансамбъла, композиторът Филип Кутев непрекъснато се интересува какво се случва в родния град. Често идва тук, прави прослушвания, дава съветиq кое как да се случи. През 50-те г. на м.в., Кутев е сред инициаторите за изграждането на читалищната сграда в Айтос. Той инициира и доброволчеството при градежа - айтозлии от всички възрасти се включват с труд в строителството, организират се обеди за доброволците, със стомни се носи вода от Лъджата. По негово настояване, айтоското читалище има една от най-големите, и с перфектна акустика сграда, открита през 1956 г. Кутев обещава на айтозлии, че когато сградата е готова, на сцената й първо ще излязат артистите от Дъържавния ансамбъл, който той ръководи. И изпълнява обещанието си. Първите изпълнители на новата сцена са певците, музикантите и танцьорите на Ансамбъла.

Голямата заслуга на композитора към Айтос са инициираните  от него, през 1968 г. Традиционни фолклорни празници "Славееви нощи", които през 2022 г.  имаха своето 53-то издание.

Близо 8000 пенци и танцьори от цяла България е прослушал Филип Кутев преди да създаде Ансамбъла. Той пръв започва да обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България по света - "Полегнала е Тодора", "Прехвръкна птичка", "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Кажи, Ангьо" и още много други.

Освен за ансамбъла, Филип Кутев композира и музиката към филми.

През 2021 г., Ансамбълът празнува 70 години. Наричат го Съкровищница на традициите. И няма как Айтос да не се гордее, че изключителният принос за богатството, съхранено в тази съкровищница е на момчето от Айтос, на известния в цял свят композитор - Филип Кутев. През 2023 г., Айтос ще чества 120 години от рождението му.

 

 

Снимки