Общинският план 2021/2027 г. не е наръчник за администрацията, а документ за инициативните

С Владислав Георгиев, управител на ПРАЙМ КОНСУЛТИНГ ЕООД, разговаряме за изготвянето и приоритетите в Плана за интегрирано развитие на Община Айтос 2021-2027 г. /ПИРО/. ПРАЙМ КОНСУЛТИНГ ЕООД е фирмата, с която Община Айтос има сключен договор за подготовката на ПИРО Айтос 2021-2027 г.

-Г-н Георгиев, презентирахте на публично обсъждане Плана за интегрирано развитие на Община Айтос за периода 2021-2027 г. Стана ясно, че сте събрали огромна по обем информация. Колко години назад трябваше да се върнете, за да бъде планирано бъдещето на община Айтос за следващите седем години?

- В различните сектори е различно. Например, населението сме го разглеждали 10 години назад, а прогнозата за демографската тенденция - за 20 години напред. Това е най- големият период. Що се отнася до икономическото развитие на общината, върнахме се  7- 8 години назад, в един период - от възстановяването след предишната икономическа криза до наши дни и влиянието на Ковид.

- Анализирахте цялата тази информация. Каква е целта?

-. Анализът има за цел да намери най-точните отговори на въпросите: какво се е подобрило, къде има потенциал за развитие в бъдеще, и къде има проблеми, върху които трябва да се акцентира.

- Според индикативната таблица, предвиждате 100 000 000 лв инвестиции в община Айтос за следващите 7 години, каквато е и рамката на Плана. От ккъде ще дойдат тези пари?

- Този бюджет и ресурс, който е залегнал в Плана е сума от много различни възможности, които във времето могат да бъдат променяни и допълвани. Защото  политиката на Европейския съюз и на национално ниво е свързана с динамика, която не може да бъде предвидена на 100 %. Но към днешна дата, основните източници са в няколко посоки. Първо, това са средствата по линия на ЕС, като тези средства могат да бъдат разделени на няколко подгрупи. От една страна, като най- важен елемент, това ще бъде Програма „Региони в развитие“, която изразено ще подкрепя градските центрове в страната. Програмата е разделена на два приоритета. В първият приоритет попадат десетте най- големи градове в България, сред които и Бургас, а във втория приоритет- също големи градове с население с над 15 хил. души в общинския център. И гравитиращи около онези десет големи градове, най-често. Именно заради това виждаме потенциала на Община Айтос във взаимовръзките, които са изградени и могат да бъдат продължаващо развити с Община Бургас. И като цяло, с общините, които са в ареала на Бургас. Следващата голяма програма, която се очаква да подкрепя бизнеса е "Конкурентоспособност" в бъдещия период. Тя е разделена на две, в две различни програми. Новосъздадената, е тази, която ще насърчава иновациите и продължението на съществуващата програма. Тя ще е насочена към подкрепа на бизнеса и неговата технологична, дигитална и продуктова обезпеченост и развитие. Програма "Човешки ресурси" е също много важен елемент, защото тя ще подкрепя не само заетостта директно, но и развитието на кадрите чрез квалификации, чрез професионални обучения по ключови компетентности и дигитални умения. Това се очаква да бъде един силен акцент върху бъдещия период на ниво ЕС. Дигиталните компетентности са във фокуса на усилията, които ЕС възлага на национално ниво, защото се отчита, че ЕС има изоставане спрямо САЩ в тази посока. Там са насочени усилията. Следващият финансов инструмент са Програма „Наука“, насочена към образованието, Програма „Околна среда“ за водоснабдяване и канализация. Те също ще са инструменти, които ще бъдат ползвани активно. Има т.н. План за възстановяване и развитие на Европейската комисия, с бюджет над 12 млрд. лв. за България. Поставени са много амбициозни цели за разходване на средствата. Целта на този План масирана подкрепа, още в първия момент, в който икономиката има нужда от възстановяване. Неговата срочност е по- кратка, но пък обемът му е достатъчно голям, за да е предизвикателство за нашата държава. Не на ниво община, не на ниво Министерство.

От там идват калкулациите в ПИРО Айтос 2021-2027, които водят до извода, че в Община Айтос е реалистично да се реализира финансова Програма от порядъка на 100 млн.лв. 

-Каква ще е проектната стратегия на Община Айтос през следващите години?

- Стратегическата част на документа е разработена по стандарт, утвърден от Министерството на регионалното развитие, но аз ще започна отдолу нагоре. На най- ниското ниво са проектите, т.е това което директно ще бъде подкрепено. Те водят в йерархично ниво нагоре към три изведени приоритета, които са насочени за благоденствие на хора, за икономическо развитие и просперитет и за екология и климатични промени. И тези три приоритета, тяхната основна насоченост е да допринесат за две цели, които са заложени в Плана. Едната цел е свързана с това община Айтос да се утвърди като неизменна част от развитието на Бургаския регион, а втората цел е да се преодолее негативната демографска тенденция, намаляването на населението. Именно поради тази причина на ниво мерки и конкретни проекти са предвидени изключително разнообразни начинания, свързани както със създаване на нова детска градина в гр. Айтос, за да могат да се насърчават хората да остават тук, а не да отиват в по- големия областен център. В посока развитие на индустриалните зони, които съществуват - целта е подкрепа на свързаността между отделните територии в областта. Цялото тази статегия е насочена към това, хората да останат да живеят и да работят тук и децата им да израстват тук. Т.е. в общината да има жизненост, защото най- ключовият и най- големият ресурс, който има една територия, това са хората. И ние трябва да се стараем да ги задържаме на тази територия.

- ПИРО Айтос 2021-2027 г.  дава ли конкретна информация за проектите, по които трябва да кандидатства Община Айтос, като теми и проблеми?

- Планът, на ниво изпълнение, има т.н. Програма за реализация. Тя е отделно приложение към Плана и в нея са структурирани и проекти, и възможни по- окрупнени теми или мерки, в които могат да се включат проектни идеи.

Конкретен пример за проект - това е реновацията на Етнографския комплекс „Генгер“ , а за мярка - развитието на туризма в общината. В мерките не са посочени задължително проект за кое училище или социална услуга ще готви Общината. Там е по- широко отворена ножицата и позволява да се включат различни идеи, защото не можем през 2021 да знаем, какво ще ни хрумне и каква нужда ще имаме през 2025 г.. Заради това мерките са дефинирани по такъв начин.

- Ако в Плана няма дефинирана определена мярка, ще има ли право Общината да кандидатства с проекти в това направление?

-Тук въпросът има две особености. Първо, важно е какви са условията на финансиращата програма. Ако тя е заложила изрично, в съответствие с общинския план, да, проектъг трябва да фигурира в него. Второто, което трябва да се знае е, че този план подлежи на актуализация при необходимост. Защото динамиката на времето ни е толкова голяма, че е силно вероятно някъде в средата на периода да се наложи актуализация. Така, че ПИРО не е затворен документ. Сега ще бъде приет, но всъщност неговия характер е да обхваща нуждите. Ако нуждите се променят и той ще бъде променен.

- Това ли е документът, по който Общинскката администрация ще работи през следващите седем години?

- Искам да подчертая, че Планът не е наръчник на Общинската администрация, по който тя трябва да работи. Планът е документ за всички - бизнес, граждани, неправителствен сектор или формации. Ако хората проявяват инициативност ще намерят своето място със своите идеи в Плана, и от там могат да търсят реализация и да търсят финансиране. Всичко зависи от нас самите като граждани, като хора, като организации, като институции. Но не бива Общината да се разглежда единствено и само като играчът, който участва в Плана. Не, напротив, тук могат да участват всички, всяка една дори микро фирма, един салон за красота, или фризьорски салон, или автосервиз. Ако те утре кандидатстват за подкрепа - да си купят някакво оборудване или да обучат своя персонал. Това е елемент от Плана, това е приносът на всеки един от нас към развитието на общността.

-Каква трябва да е комуникацията между Общината, бизнеса, НПО и всички, които  трябва да имат информация за възможностите?

- Проблемът е в това, че ако си с малък бизнес, ти се вторачваш в бизнеса си и всекидневните, ежедневните проблеми, и е много трудно да отвориш съзнанието си и да започнеш да отделяш време за възможностите. Защото един малък бизнес има своите си ежедневни проблеми, които решава и трудно може да погледне напред във времето. Но тук Общината може да бъде активната страна, от гледна точка на популяризиране. Но самата Община като институция няма за цел да накара бизнеса просто да е активен в програмите. Това трябва да се случва на централно ниво. Преди години бяха създадени Областни информационни центрове на всяка една от областите, които имат тази роля. Всъщност популяризирането на възможностите следва да се случва на Национално ниво, това е лично мое разбиране. А на местно ниво, Общината би могла да бъде един катализатор на идеи. Защото ако бизнесът има идея би могъл да я коментира с Общината, или дори да потърси за мнение, как да си развие идеята. Но Общината сама за себе си няма ролята, не трябва да е комуникатор на информация, защото други институции имат тази функция.

НП