Две знаменателни събития - 91-я рожден ден на вестник "Народен приятел" и 110 години периодичен печат в Айтос бяха повод за скромно тържество в Арт залата на Община Айтос в самия край на м. април. Петокласниците от Клуб "Стих, мелодия, театър" от СОУ "Христо Ботев" с ръководител Татяна Йотова, въвлякоха приятелите на "Народен приятел" във вълнуващата градска атмосфера преди 110 години. Тогава, когато гражданите на други селища в региона не са и чували що е то вестник, в Айтос е вече отпечатан и разпространен първият брой на “Тракийски селенин”.
За "отправна точка", малките артисти взеха едно от многобройните айтоски кафенета в началото на миналия век, в което известни местни персони очакват поредния брой на Народен приятел и неговия създател Никола Божилов. В ретро стил, "присъстващите" в кафенето коментират интересни статии, правят анализи и четат занимателни обявления от "най-пресния" брой на НП. Появяват се приятелите и читателите му от онова време, които не скриват нито възхищението от ерудицията, нито насмешката си от външния вид на създателя.
Привързаността си към вестника, който са чели и предците ни, споделиха бивши редактори и сътрудници, представители на различни организации и просто читатели. Кметът Васил Едрев декларира пълната си подкрепа за изданието с пожеланието традицията да продължава в годините напред.
Архивни снимки и много факти за периодичния печат в Айтос, роден преди 110 години, бяха представени в интересна презентация, представена от Татяна Йотова.
Първото айтоско издание - “Тракийски селенин”/1905 г./ се обявява в защита на дребните земеделци и си поставя задачата "да се занимава със земеделие и клоновете му”. С това “запълва една празнота в Бургаския край, “гдето, за жалост няма да се издава никакъв вестник или списание”...
“Вестникът ни не принадлежи на никоя партия и е самостоятелен…” – заявява в брой 9 от 30 август 1905 година редакторът Н. Кантарджиев, който продължава списването на изданието след основателя Георги Дъблински.
Само месец по-късно, на 17 септември 1905 г. се появява второто айтоско издание – вестник „Айтос” – местен орган на народняците. Незабавно разгорялата се полемика между двата първи айтоски вестника завършва с кончината на „Тракийски селенин”, който просъществувал до м. октомври с.г. Спирането на опозиционния вестник е заради липса на финансови средства. От този момент нататък, безпаричието често „погребва” айтоските вестници, макар и родени от назрялата обществена потребност в много будния градец.
Общо 18 вестника са издавани в Айтос до 1944 година. Най-продължително тиражирани сред тях са - вестник „Айтос” – „чак” до 1912 г. , вестник „Орлово” с редактор Никола Янев – 1906 г, вестник „Орлов поглед” – 1908 г. и 1923-24 г., редактиран от Р.Р. Семянов, вестник „Нов Айтос” за обявления и реклами – 1912 г. с редактор-стопанин Крум Боев. Отделно Крум Боев издава „Нов Айтос” в периодите от 1914-15 г. и 1934 –43 г.
Особено богата за айтоския печат е 1922 година - появяват се три нови вестника -Айтоски глас”е първият, редактиран в продължение на седем години от създателя на в. „Народен приятел” - Никола Божилов. До 1926 година излизат и бюлетините „Айтоски кооператор” и „Известия на Айтоската популярна банка”. През 1923 г. е отпечатан и първият туристически вестник в региона - „Луда Камчия”, юбилеен лист издава въздържателното дружество в Айтос през 1933 г. – „Ковач на трезвеността”. Друг айтоски вестник по това време е „Айтоски вести”, редактиран от Николай К. Огнянов, който просъществувал от 1927 до 1936 г. „Седмични айтоски вести” е издаван от Георги поп Димитров и излиза само в един брой през 1929 г.
Многобройността на периодичните издания в Айтос се обяснява с високата ерудираност на местната интелигенция, с несекващата духовна жажда на айтозлии за печатно слово, а краткотрайният им живот е свидетелство за огромните парични трудности при издаването им.
И макар че на 1 декември 1914 година заработва първата печатница в Айтос, собственост на братя Апостолови, и вече не е така наложително отпечатването на вестниците в Ямбол и Бургас, трудностите продължават да съпровождат айтоските вестникари. За да остане само един вестник – цели 91 години – НАРОДЕН ПРИЯТЕЛ
През 1925 година излиза първият брой на първото айтоско списание - “МОСТ”. През 1934 година Читалище „Васил Левски” започва да издава списание „Факел”.
И първият енигматичен вестник в България е роден в Айтос. Първият му брой, айтозлии четат на 20 февруари 1927 година. Отговорен редактор е айтозлията Петър поп Петров.
Независимостта си от всякаква политическа намеса отстоява само "Народен приятел" със създател, редактор и стопанин Никола Божилов. Неговият първи брой е отпечатан в Айтос на 14 април 1924 година в печатница "Братя Апостолови".
През втората половина на ХХ век, имената си с НП свързват Милко Андонов, Светльо Василев, Стоян Сейменлийски, Георги Връбчев…По-късно щафетата поемат Руси Маразов, Желязко Липов, Лулчо Терзиев…И десетки сътрудници от културни институции, предприятия, училища, кооперативи…В края на 60-те и началото на 70-те г. , заа кратко, НП излиза под името “Ленинец” с гл. редактор Руси Маразов и издател ТКЗС - Айтос.
През 80-те години, трайни следи в историята на “Народен приятел” оставя острото перо на главния редактор Василка Кръстева, фотографиите на Мариус Грънчаров. Дълги години вестника списват Радка Капралова, Стефка Георгиева, Паскал Дохнев, Николай Попов...
И днес “Народен приятел” е актуален и остава единственото печатно издание в Айтос. Традицията на публицистично слово се радва на изключителната подкрепа на пишещите айтозлии - Бранимира Николова, Татяна Йотова, Мариян Маринов, Милена Янева, Нела Радева, Анита Станчева, Мая Въжарова, Петър Панчев, Николай Димитров, Райна Димова, Ани Апостолова, на и на още десетки учители, културни дейци, ученици…
Музейна сбирка “Петър Станев” пази първия брой на НП от 24 април 1924 г. За да помнят идните поколения, че айтозлии имат един от най-старите вестници в България
Народен приятел посрещна своя 91-ви рожден ден като неразделна част от ежедневника “Черноморски фар”. Негов издател от 2002 г. до днес е Община Айтос. Това е и първият отрязък от време, в което айтоското печатно издание има финансово спокойствие.
