Жалко е, че малко се пише за акциите на „Пещерен клуб“ към ТД „Чудни скали“ – Айтос, защото рядко чуваме за младите хора от клуба, които са приели за своя интересната пещерно-научно-географска и историческа мисия.
Съвсем скоро през м. юни т.г. в района на с.Младежко, Пещерният клуб с ръководител Стоян Атанасов организира първата в историята на Странджа тренировъчно спасителна акция. Пещерняци от различни дружества и участници от доброволните формирования към общините от София, Пловдив, Горна Оряховица и други градове проиграха изключително важен за тази част на планината, спасителен сценарий. „Поради зачестилите инциденти през изминалата година основният фокус на спасителна акция в Странджа беше бързото и адекватно реагиране при реални кризисни ситуации. По този повод, в периода от 25 до 28 юни 2026 г. пещерата „Големият Леярник“ край село Младежко се превърна в специализиран учебен полигон.“ разказва Атанасов.
Ще припомним, че Стоян Атанасов е пещернякът, който през м. май т.г. сам се спусна над отвесните скали над ЕК „Генгер“ в Айтос, за да окачи българския трибагреник на височина от над 30-40 метра. Той е пещерен спасител от 2021 г., но страстта му към пещерите е от 13-14 години - запалил се още като 15-годишен тийнейджър.
„Бяхме направили полигон в пещерата „Големият Леярник“, който ни беше предоставен с учебна цел от кмета на Малко Търново Илиян Янчев. Труднодостъпна местност е - след Изворите по Сухата река. Много туристи ходят там неподготвени и не се съобразяват с трудния терен – падат, чупят ръце, крака. През миналата година инцидентите зачестиха и се е налагало няколко пъти да ходим до там“, обяснява организаторът.
По време на акцията прокарали носилка с привидно пострадал през няколко маршрута – ролята изпълнила приятелката на брат му - Васил. „Първият казус беше счупен крак – шинирахме го, разбра се, имахме медицинско лице. Трасето, което предварително маркирахме беше с дължина 1.7 км. - и всичко това минава през ръцете ни, бяхме шест човека от двете страни на носилката. В най-трудните участъци се налагаше да правим жива верига. Отиграхме го, като на по-трудните участъци изграждахме различни елементи – пускахме и издигахме носилката, минахме в пещерата няколко пъти.“, разказва още Стоян, който добре знае, какви опасности дебнат неподготвените туристи.
В Странджа, преди доста години, Стоян участвал в съвсем реална спасителна акция. „Беше пострадал един колега от София, докато правили проучвания за прилепите. На 16-17 години към бил, бяхме на тренировъчен лагер край Котел. Отзовахме се, инцидентът беше около с. Богданово,,“ спомня си пещернякът.
При тренировъчната акция лагерували на голяма поляна край Младежко. Огромна благодарност пещерняците дължат и на Директора на Природен парк „Странджа“, който съдействал да окосят поляната и да напръскат срещу кърлежи.
По време на четиридневната акция, Атанасов поканил и двама пещерни водолази от Пловдив, за да докажат версията, че на извора си река Младежка, в пещерата Брежанка, има продължение. „Има прекалено много факти, които доказват нашето предположение, че истинската река е под „сифона“, под който се гмурна водолазът, “ разказва Атанасов. /б.р. Сифон в спелеологията се отнася до подводен тунел, изцяло запълнен с вода/
Проучванията на пещерняците са не само интересни – в търсене на взаимовръзки, те правят открития, за които до сега науката не се е произнесла. Сега интересът им е към масива, в който се намират река Младежка, Калето, пещерата Леарниците, малката, голямата пропаст, които са една до друга – всички те са на много близко разстояние, а точно от този масив започва т.н. Стоиловски разлом, обяснява Атанасов. Според него, реката, която идва почти от турско, на различни места се губи под земята. „Т.е. има река – и изведнъж я няма, понира някъде под земята. Моята теория е, че реките Велека, Младежка, Евренечка и Близнашка река са всъщност едно цяло, просто това цяло понира на много места. Идват от едно място и се разделят в различни ръкави“, обяснява Стоян Атанасов и подкрепя теорията си със силния трус, който е „отворил и Босфора“.
Личи, че младият мъж има много познания, че ползва научна литература, че търси данни от проучвания през годините и открива интересни факти, което подхранва страстта му към спелеологията.
И търсенията продължават. Атанасов подготвя нова експедиция от 24 до 26 юли в Странджа, но в друга пещера, която според него, е ползвана за водоизточник на крепостта Калето. Има място на картата, което са решили да разкопаят и проучат. Целта на експедицията е да проверят и докажат, дали са свързани тези 7-8 пещери в района. Това, разбира се, ще се случи не с една експедиция, а на няколко етапа. „Ако е така и го докажем, това ще направи една много голяма пещерна система в целия район. Ако някой реши може да сложи едно общо име на този масив и да стане най-голямата пещера в Странджа и в област Бургас дори. До сега никой не се е опитвал да ги свърже в една система“, казва опитният пещерняк.
По думите му, все по-трудно е да се намерят млади хора, които да посещават курсовете на Пещерния клуб. А тъкмо те будят интереса и запалват желанието да откриеш неоткритото. „През тези години видях какво е да има в един курс седем човека и какво е да има един човек. Макар че и един човек да е – пак е нещо.“, с болка за бъдещето на спелеологията, казва Стоян. А аз го каня го да разкаже повече за двете акции пред младите хора в Айтос, които дори не подозират колко различно интересен е животът на пещерняците. Обещава това да се случи наесен…
Оказва се, че все пак в тазгодишния курс има напредък – върнал се братът на Стоян, Васил, който буквално върви по неговите стъпки. А и докато има хора като Лазар Милчев и единствената айтозлийка в клуба Галена Спасова, изцяло отдадени на пещерното дело и каротграфирането, всяка цел е постижима. И разказва, че с напредването на технологиите далеч по-лесно е правенето на карти на пещерите. „Навремето е било голяма мъка – с опъване на ролетки по 30-40-50 метра…“
Питам го, не е ли голям рискът да се проучват реките в пещерите, които всъщност дават посоката на много изследвания и открития. Стоян е категоричен - „Опитваме се, за сведем функцията „инцидент“ и „риск“ почти до нула“.
Накрая любопитствам - защо бургазлии като него, са решили, че трябва да създадат и да членуват в айтоски пещерен клуб в състава на ТД „Чудни скали“ – Айтос? Казва ми, че пещерното дело е с традиции в Айтос. Че до 90-те години на ХХ в. айтозлии са писали история с изключително активния пещерен клуб на туристическото дружество „Чудни скали“. И, че той и неговите колеги уважават и ценят пещерняци като Зоя Атанасова и всички от клуба от това време, които и до днес им помагат със своя опит и любов към пещерното дело. Защото за пещерняците всяка експедиция е повече от приключение – тя е среща с непознатото, изпитание на духа и възможност да бъдат разкрити нови тайни, скрити в недрата на земята. А най-ценните открития са приятелствата, знанията и любовта към природата.
И се сещам за думите на Галена преди две години, тогава 17-годишна. „Да си пещерняк не е за всеки. Много хора пробват, малко остават - но остават само истинските…
