Стотния си рожден ден отпразнува на 9 септември айтозлията Димитър Събев. Държеливият старец захваща 101-та си година и е най-възрастният човек на територията на общината. Ветеранът от Втората световна война вчера се радваше на особено голямо внимание от страна на близките си, на Общината, на Военния клуб и Областния съюз на ветераните.

На специално тържество във Военния клуб,

да поздравят юбиляра дойдоха кметът на Община Айтос Васил Едрев, децата, внуците и близките на бай Димитър, ветерани от Айтос и членовете на бургаското ръководство на Съюза.

Преди събитието, рано сутринта градоначалникът се разпореди, количката, с която се придвижва бай Димитър да бъде качена на плотформа. Специализиран микробус го доведе пред сградата на Община Айтос, за да може 100-годишния айтозлия да се разходи из центъра на града преди тържеството в негова чест. Както всяка година на рождения си ден, дядо Димитър поднесе на кмета Васил Едрев торта с надпис "Успешно кметуване". "Вярвам, че когато поднеса торта на кмета, Господ ще ми даде още една година живот", призна за поредна година старецът, който трудно се движи, но затова пък помни всяка подробност от стогодишния си живот.

Освен, че е най-старият сред айтоските ветерани

от Втората световна война, бай Димитър е и най-възрастният тракторист в общината, напомниха близките му, които на юбилейното тържество се вълнуваха не по-малко от стария войн.

Както всяка година през септември, за рождения ден на баща си от Англия пристигна дъщерята на бай Димитър - Виолета с двете деца Красимир и Тони. На тържеството, разбира се, бяха синът Стефан и снахата Женя, които ежедневно полагат грижи за стареца в дома си на ул. "Веслец". Те са нон стоп до него и бдят за здравето и доброто му самочувствие За рождения ден се събра цялата сговорна фамилия от братовчеди и племенници, които се отнасят с огромно уважение и обич към старейшината.

Димитър Събев е роден на 9 септември 1915 година

в с. Климаш. Бил е фронтовак, но както сам уточнява – на война, не всички са в окопите. „За един войник в окопите, работиха седем други.”, обяснява старецът. Оцелял на косъм. Ротата му тръгнала за последните най-ожесточени боеве в Австрия, но по пътя един от командирите го извикал да изгражда арката за посрещането на победителите. Завърнал се жив и здрав. Станал механик, после дърводелец и тракторист, управлявал "Буларус", участвал в строителството на язовир "Камчия", работил и на границата.

Рано загубил съпругата си Руска, която е родом от с. Чукарка. "Беше единствено дете, затова Димитър стана заврян зет в Чукарка. Беше най-добрият дърводелец, който познавам. Викахме му Митьо Талаша. Само един кусур имаше - като се съберем да пийнем - не стоеше до край, първи си тръгваше," шеговито разказа за дългогодишното си приятелство с бай Димитър, председателят на Съюза на ветераните в Айтос Злати Златев. Още много спомени и интересни случки припомниха на столетника неговите бойни другари и приятели.

Полк. о.р. Никола Колев - Председател на Областното ръководство

на Съюза на ветераните - Бургас поднесе на столетника специалното издание "Ветерани" и книга за живота на ген. Владимир Стойчев, с пожеланието да ги предаде на децата и внуците си, за да имат в годините напред младите поколенията памет за най-унищожителната война. "10 800 са жертвите, които даде България в тази война. Това трябва да се помни," каза още полк. Колев. Той и ветераните от Бургас поднесоха на бай Димитър цветя, поздравителен адрес и парична премия.

От името на Военния клуб и Съюза на запасните офицери и сержанти, Иван Иларев поднесе поздрави към столетника, гайдарят Владимир Димитров и Групата за стари градски песни "Реверанс" с ръководител Величко Апостолов пък бяха подготвили концерт за събитието. Кулминацията на тържеството беше специалната изненада за бай Димитър - химна на българската армия "Велик е нашият войник".

Ветеранът искрено се развълнува от специалното внимание на кмета

на Община Айтос Васил Едрев. Градоначалникът му връчи поздравителен адрес и парична сума с пожеланието да укрепва вярата на айтозлии в силата на човешкия дух.

       "Убеден съм, че за да достигнеш столетие се изисква не само физическо здраве - изисква се много вяра, обич към хората и здрав дух. Качества, които съм сигурен, че сте предали на Вашите деца, внуци и правнуци. Искам да Ви уверя, че град Айтос се гордее с Вас и с достолепната Ви възраст! Със своите 100 години, Вие сте най-дълголетният гражданин на територията на Общината. Вие сте личността с най-голям житейски опит, която е пример за младото поколение.

    Пожелавам Ви да съхраните желанието си за живот! Да бъдете все така обграден с вниманието и грижите на Вашето семейство! Да се радвате на уважението и обичта на Вашите потомци! Защото тези ценности са истинското мерило за човешкия живот!" пише още в поздравителния адрес на градоначалника.

В лицето на бай Димитър, Айтос има свидетел на историята на ХХ в., на стотици събития, които са определяли посоката на развитието на града и селата. Познавал е личности от няколко поколения, живял е в три различни епохи, всяка по своему драматична и интересна.

Цял живот работата го е крепила, рядко боледувал, защото „това е гевезялък”. Не пиел и не пушил, и до днес хапва всичко с апетит. Бил строг родител и особено държал на образованието на децата си, признава дъщерята Виолета, която е инженер-химик и живее със семейството си в Англия. Синът му Стефан пък е наследил таланта му на механик.

Семейството да е задружно, към това се е стремил през целия си съзнателен живот бай Димитър. Затова обичта, която е давал, сега най-близките му я връщат с уважение и искрена привързаност.

Честита стогодишнина на Димитър Събев и от айтозлии!