На тазгодишния конкурс “Бургас и морето” айтоската поетеса Татяна Йотова спечели най-голямата награда - любовта на публиката. Истината е, че наградите са не една, а три  - на в. "Черноморски фар" за текста на откритието на конкурса - песента "Бургаско море", наградата за третото място на песента, определна от журито и Голямата награда на публиката за “Бургаско море” по музика на композитора Хайгашод Агасян, изпълнена от дуета Атанаска Тенева и Сонай Юсеин /Нани и Сони/.

Два дни след голямото музикално събитие, потърсихме Татяна с въпроси. С огромна усмивка и още под вълнение от успеха, Йотова с готовност прие поканата за среща с читателите на НП.

- Татяна, два пъти си част от различни творчески екипи с текстове за песен в конкурса "Бургас и морето". И два пъти песните по твой текст печелят признанието и любовта на публиката. Какво е чувството да спечелиш най-ценния трофей - голямата награда на публиката?

Разбира се, че е божествено изживяване! Това – да получиш обяснение в любов от Публиката – е все едно да се окажеш в рая (може би), дори за няколко минути. Нашата песен е с точните параметри за шлагерна песен, това е дело и на композитора Хайгашод Агасян, и на аранжора Светослав Лобошки. Разбира се, и на стиховете ми. Така е създадена професионално, че да грабне, да развълнува и да остане.

- Твои творби са включени в репертоарите на наши поп изпълнители. Участваш в бардовски фестивали, в Международни и национални форуми на изкуствата, в поетични конкурси. Творчеството ти се оценява високо, печелиш много награди, печелиш публиката. След този двоен успех, логично ще си търсен текстописец?

            Не зная дали ще се случи. Но ако ме потърсят, ще откликна с огромно желание, отговорност, всеотдайно.

- С композтора Хайгашод Агасян, който е айтоски зет, сте приятели много години. Кажи ни повече за другите Ви общи проекти?

            Да, с Хайго ни свързва песенен живот. Първата ни среща беше, когато създадохме песента „Вълшебните думи“. Преди доста време. Дадох му един ръкописен лист със стихотворението, който той беше запилял някъде, но му беше останал спомен за текста и ми се обади, за да му го пратя пак. Така започна – с вълшебство – нашата творческа дружба и така продължава. Десетки песни имаме в учебници, албуми, по конкурси, които младите хора пеят с удоволствие. Надявам се да продължим, докато можем. Пък и след това!

- Каква е историята на "Бургаско море"? Имаше ли повод да напишеш текста, и кога се роди песента?

Историята на песента е любопитна. С Хайгашод Агасян, както споменах вече, ни свързва дългогодишно творческо приятелство. Създали сме десетки любими песни за децата. И не само. Стиховете на тази песен са в книгата ми „Кафето предстои“. Аз обожавам Бургас, с неговата динамика на духа, морето му сякаш е с вълни от поезия, нещо съвършено интимно, а в същото време – безкрайно разгърдено като лакома книга – витае из уличките и булевардите му. Хайго хареса доста отдавна този текст – преди около 7-8 години – и пожела да направим нещо за „Бургас и морето“. Аз все го питах „Какво става, Хайго, има ли песен?“ И той обещаваше: „Ще стане, ще стане! Чакам по-вълнуващо осенение“. По едно време – забравих за всичко. И така…, докато миналото лято, в септемврийски ден, се обади, че ми е пратил демо запис на песен. Спомням си, че бях с приятели в Поморие, когато чухме за първи път хубавото „парче“ с неговия глас и пианото, очаровани, слушахме песента до премала. По-късно стана ясно, че вдъхновението дошло при Хайго тъкмо в Поморие. После – разбрахме, че „Бургаско море“ е одобрена за финалист. Атанаска Тенева и Сонай Юсеин намериха най-артистичния подход към изпълнението на тази песен – раздадоха се, дообогатиха моето вживяно в стиха чувство със своите млади възхитителни трептения и ефирния мизансцен. Оттук нататък съдбата на песента беше в други ръце.

- Издала си два диска с песни по твой текст и музика. Имаш ли своя музика за "Бургаско море", пяла ли си я с китара /както много други/ преди да се появи като завършен проект на бургаската сцена?

            Мислела съм да направя музика на „Бургаско море“, но не съм придвижвала тази своя идея към финал. И, слава Богу!“ Стихотворението си получи заслужената професионална музика на Хайго.

- Как открихте дуета Сони и Нани? Двамата признават, че не само обичат да пеят заедно, но и много се обичат. Мислиш ли, че това е важно за успеха на една песен? Какво им каза след като обявиха наградата?

            Хайго се е познавал със Сонай. А знаем, че дуетът Сони и Нани беше участник във формата „Гласът на България“. Още от там двамата певци ми станаха много симпатични. След предложението на композитора, Сонай и Атанаска приемат с радост да изпълнят тази наша песен. И го направиха с отдаване и артистичност, с професионализъм и финес.

- За пореден път се доказахте като успешен творчески тандем с Хайгашод Агасян - ще готвите ли нови проекти?

            Страшно много ще се радвам да продължат нашите общи творчески дейности. Надявам се повече хора да пожелаят мои стихове и да се родят още песни – за малки и за големи.

- За какво те стимулира тази награда - за още книги, за нов диск с песни, за нови участия в музикални конкурси?

            За всички тези предположения. Без мечтите за нови творчески продукти и без вътрешното си пламтене един творец е немислим. Пожелавам си да не спирам да работя, да чета, да творя, да обичам, да приемам любов, да пътувам, да споделям смисъл и красота с хора, жадни за обновление.

- След конкурса, какво искаш да кажеш на Хайгашод Агасян и на Светослав Лобошки?

            Това се изключителни професионалисти. Искам да им разкажа благодарността си, че работя с тях, че обичам песните им, че между нас се е получила една хармония на мелодии, думи, инструменти. Но това не е достатъчно, за да грейне една песен. По-плътно е усещането за красота и въздействие, когато между човешките индивидуални характеристики се установи синхрон. Между нас тя се случи.

- Като оставим настрана твоите 16 книги, успехите ти на няколко десетки конкурса у нас и в чужбина, признанието на Бургаската писателска общност, от която си част, замисляла ли си се колко пъти един творец извън столццата трябва да се доказва като успешен пред публика, за да получи национална, а защо не - и международна известност?

            Може би няма значение откъде си, за да получиш признания, награди, да се утвърдиш като автор. Просто трябва да си много трудолюбив, находчив, да не оставяш таланта си да вегетира, да се обновяваш непрестанно, четейки, срещайки се с интересни хора, оставайки пълноценно насаме със себе си… Е, и рамото, което да те „бутне“, не е излишно, напротив. Който има такова рамо е избран. Или просто е докоснат от нещо невидимо. А усмивките от наградите се кратки като кибритена клечица. Но пък маркират път и същини.

- А сега, накъде?

            Най-вече – към себе си. Трябваше да навляза в друго измерение, за да узная, че нищо за себе си не зная. Така че – започва най-дългото и трудно пътуване към мен самата, където ще се преоткривам. Не, че досега не съм се изучавала, но настоящият период е друг.

НП