Проф. д-р Елена Кутева: Айтоските „Славееви нощи” са второто по значение национално фолклорно събитие след Народния събор в Копривщица, чийто създател е също композиторът Филип Кутев.
С богатата си история айтоските традиционни Фолклорни празници „Славееви нощи” могат да се сравняват единстевно с Националния събор на българското народно творчество в Копривчица. Само три години след организирането на Събора, по идея на Филип Кутев през 1965 г., композиторът вярва, че подобен мащабен форум на народното музикално, песенно и танцово изкуство може да бъде иницииран и в родния му град Айтос.
През 1968 г., на откритата, тогава дървена сцена в парк „Славеева река“ в Айтос се провежда традиционния годишен Преглед на съставите на айтоското читалище „Васил Левски“. Филип Кутев по това време е в Айтос и е приятно изненадат от богатия фолклорен репертоар на местните състави. Още тогава композиторът и местните културни дейци решават, че община Айтос има потенциал да организира ежегоден фолклорен фестивал на открито, в прочутия айтоски парк. Ражда се идеята откритата сцена да събира всяка година в началото на м. юни фолклорните таланти от Айтос и региона.н
През годините, айтоската традиция подкрепят и продължават съпругата на композитора Мария Кутева и дъщерите му – проф.д-р Елена Кутева – Зам. директор на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” – София и художничката Надежда Кутева. Повече от десетилетие проф. Кутева е почетен Председател на журито на „Славееви нощи”, в което всяка година се включват известни композитори, хореографи и музикални педагози. Празниците са тридневни, изявите на изпълнителите са на открита сцена, сред естествения декор на парк „Славеева река” - единствения изкуствено създаден парк в региона, на площ от 400 х. Организатори на Фолклорните празници „Славееви нощи” са Община Айтос и НЧ „Васил Левски 1869” – град Айтос.
През 1969 година, композиторът Филип Кутев сам написва статута на „Славееви нощи“ и въвежда на конкурсите. Заради липсата на достатъчно финансови средства и спомоществователи, от 1991 г. до 1995 година, организаторите решават да отпадне конкурсното начало на „Славееви нощи”. През 1996 година, с еднократна финансова помощ от Министерството на културата, конкурсите са възстановени, а „Славееви нощи” за първи път са включени в националния културен календар.
От 1995 г. до 2000 г. конкурсите на тридневния фолклорен празник са само за деца, в две възрастови групи – до 14 и до 18 години. От 2000 година се провеждат седем конкурса за обработен и изворен фолклор в три възрастови групи – до 14 години, до 18 години и над 18 години.
За първи път в полувинвековната история на празниците, през 2020 г. "Славееви нощи" не се провеждат, заради ковид пандемията. А през 2021 г. се провежда 53-то издание, без двудневната конкурсна програма.
През годините, айтоската традиция подкрепят и продължават съпругата на композитора Мария Кутева и дъщерите му – проф.д-р Елена Кутева – Зам. директор на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” – София и художничката Надежда Кутева. Повече от десетилетие проф. Кутева е почетен Председател на журито на „Славееви нощи”, в което всяка година се включват известни композитори, хореографи и музикални педагози. Празниците са тридневни, изявите на изпълнителите са на открита сцена, сред естествения декор на парк „Славеева река” - единствения изкуствено създаден парк в региона, на площ от 400 х. Организатори на Фолклорните празници „Славееви нощи” са Община Айтос и НЧ „Васил Левски 1869” – град Айтос.
Много млади таланти започват своя творчески път от сцената на айтоските празници. „Славееви нощи” се налагат като своеобразен мост между поколенията и съдействат за приемствеността на народностното ни богатство. Те стимулират у младите интереса и любовта към музикално-певческото и танцово изкуство, към автентичния и обработения български фолклор. Фестивалът утвърждава живата народна песен, инструменталната музика и танца като един от приоритетите на съвременната ни култура.
Не случайно айтоските празници се провеждат всяка година в началото на месец юни. Успоредно с тях, Айтос чества рождението на техния създател – Филип Кутев. По повод кръгли годишнини, на сцената на „Славееви нощи”, гостуват певци, инструменталисти и танцьори на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”- София.
През 2024 г., точно преди старта на 55-то издание на Празниците, на 13 юни се навършват 121 години от рождението на създателя Филип Кутев, най-известният и най-талантлив айтозлия на всички времена.
През 2024 г.в двата конкурсни дни – 15 и 16 юни, над 1500 ще са общо участниците в различните категории на петте конкурса. Участие са заявили 5 ансамбъла, 12 танцови състава, 60 певчески групи, 98 певци и петима инструменталисти.
Наричат „Славееви нощи” фестивал на българската традиция, на младостта и талантите. Броят на участниците в конкурсите расте с всяка изминала година. В трите фестивални вечери се провеждат фолклорни концерти с участието на популярни народни изпълнители, оркестри и местни фолклорни състави. Расте и публиката на „Славееви нощи”. Празниците са един от символите на Айтос. През годините, айтоските фирми, организациите и гражданите дават своя принос за подготовката и провеждането им. Наградният фонд се осигурява от Община Айтос и спомоществователи. В седемте конкурса се присъждат и специални награди за дарования - открития на Празниците.
„Славееви нощи” са единодушно признати за най-авторитетната традиционна културна проява. По броя на участниците, не може да бъде сравнявана с нито един фолклорен празник в региона. Всяка година заявки за участие подават състави и изпълнители от почти всички фолклорни области на България, което съвсем естествено превръща „Славееви нощи” в истински народен събор. По думите на почетния председател на журито, проф. д-р Елена Кутева, айтоските „Славееви нощи” са второто по значение национално фолклорно събитие след Народния събор в Копривщица, чийто създател е също композиторът Филип Кутев.
През 2024 г., точно преди старта на 55-то издание на Празниците, на 13 юни се навършват 121 години от рождението на създателя Филип Кутев, най-известният и най-талантлив айтозлия на всички времена.
