Този исторически материал се публикува за ПЪРВИ ПЪТ! Негов автор е преподавателят по история Николай Димитров - резултат от проучване в архива на РИМ – Бургас и личния архив на Рафаил Попов
Освобождението на Айтос е ключов момент от Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), тясно свързан с настъплението на руските войски след превземането на Плевен и преминаването на Стара планина. След като руските войски преминават Балкана през зимата на 1878 г., те се насочват към Южна България с цел окончателно разбиване на османските сили и прекъсване на комуникациите им към Цариград. Айтос има важно стратегическо значение, тъй като е разположен на пътя, свързващ проходите на Източна Стара планина с черноморските пристанища Бургас и Поморие.
Ход на събитията
- Освободителите: Градът е освободен от частите на XI Драгунски рижки полк, под командването на полковник Степан Шарапов. Този полк е част от „Летящия отряд“ на генерал Александър Лермонтов.
- Действия: Руските кавалеристи от Сливен настъпват по посока Карнобат, Айтос, Българово, Бургас и Поморие. Турските войски, уплашени от бързото настъпление и опасността от обкръжение, напускат града без мащабни сражения, като се изтеглят към Бургас и Цариград.
- Посрещане: Местното българско население посреща руските освободители с огромна радост, църковни камбани и благодарствен молебен. Първи в града влизат драгуните, които установяват ред и предотвратяват опитите на отстъпващите башибозушки орди да разграбят града.
Значение
Освобождението на Айтос отваря пътя на руската армия към Бургас (освободен на 6 февруари 1878 г.) и гарантира сигурността на източния фланг на настъплението. Градът се превръща в един от административните центрове, където веднага започва изграждането на новото българско управление.
Памет
Днес в Айтос се издигат паметници в чест на освободителите, а името на полковник Шарапов и руските драгуни е останало в историята на града като символ на свободата.
1. Хаджи Петър Алипиев (Карнобат–Айтос)
Той е един от основните организатори на помощта за руските войски в района. Като влиятелен човек, той организира снабдяването на отряда на генерал Лермонтов с провизии и фураж. Хаджи Петър предава ценна информация за разположението на турските табори и черкезките банди в региона на Айтос и Карнобат, което помага на руските драгуни да действат изненадващо.
2. Свещеникът на града (поп Георги)
При влизането на руските войски в Айтос, местното духовенство играе ключова роля за успокояване на населението и организиране на тържественото посрещане. Според летописите, поп Георги излиза начело на народа с кръст в ръка, за да благослови полковник Шарапов и неговите драгуни. Църквата се превръща в духовен център на свободата, където се отслужва първият молебен за здравето на император Александър II.
3. Местните разузнавачи и водачи
Много млади мъже от Айтос и околните села (като с. Пирне и с. Карагеоргиево) се присъединяват към руските части като водачи през труднопроходимите зимни пътища ./ Зимата на 1878 г. е била много люта/. Тяхната роля е критична, тъй като те познават всяка пътека в Айтоския край и успяват да преведат частите на полковник Шарапов така, че да избегнат засади на башибозука.
4. Ролята на жените в Айтос
Макар имената да не са записани в официалните военни сводки, историята пази спомена за айтозлийките, които по време на преминаването на фронта укриват в избите си български семейства от бягащите и озверели черкези и в Айтос е ибягнато масово клане каквото се е случило в Българово. След влизането на русите, тези жени организират изхранването на войниците и се грижат за ранените и изтощените от зимния преход кавалеристи.
Освобождението на Айтос не е просто край на едно петвековно изпитание – то е началото на нашия нов летопис. В онзи паметен ден, под камбания звън и радостни сълзи, градът ни пое първия си свободен дъх, а вековните окови се превърнаха в прах под стъпките на руските освободителите. Да помним тази свобода означава да носим в себе си частица от храбростта на онези, които не се поколебаха да извървят пътя към Шипка и през проходите на Балкана, за да донесат светлината в нашите домове. Днес Айтос е наш дом, наша съдба и наш дълг. Нека предаваме разказа за онези дни с гордо вдигната глава, за да знаят поколенията след нас, че свободата има висок връх и името му е България.
Днес, свеждаме чела в знак на вечна признателност. Историята написа техните имена с кръв, а ние ще ги пазим с обич. Защото град, който почита своите герои, е град с бъдеще!
